Преглед на печата

Краткото посещение на германската канцлерка Меркел във Вашингтон за разговор с президента Буш е главната коментарна тема днес. Във ФАЦ четем:

Германската правителствена ръководителка иска да съживи дейността на така наречения близкоизточен квартет, чиято пътна карта за мир в Близкия Изток трябва да е хванала вече прах от 2003 насам. За тази цел тя се нуждае от американския президент, тъй като без ангажимента, ако не и ръководството на Америка не би се получило нищо – дори ако Европа говори с един глас. Само че най-големият проблем на Буш е положението в Ирак, а ангажиментът му за една нова палестинска политика – но не и позицията му спрямо Израел – претърпя досега доста корекции. Остава да видим дали той наистина ще приеме инициативата на Меркел, също и предвид станалата сега за него по-трудна вътрешна политика във Вашингтон. Във всеки случай – дано.

ОСТЗЕЕ ЦАЙТУНГ пише:

Близкоизтоочната инициатива на Меркел е всичко друго, но не и дипломатически прах в очите. Германската канцлерка за пръв път гостува във Вашингтон като председател на ЕС. Това обстоятелство придава още повече тежест на отдавнашните й усилия за реанимиране на стагниращия израелско-палестински диалог. Меркел иска да се възползва от германското председателство, за да накара така наречения квартет – САЩ, ЕС, ООН и Русия – да подхване отново диалог с враждуващите страни. Това е спешно необходимо, тъй като от една страна палестинските територии са на ръба на анархията, а от друга страна явно и Израел не разполага със средства да се разбере самостоятелно с изпокараните палестинци.

Ето мнението на АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ:

Джордж Буш се нуждае от всяка помощ, която може да получи. Затова не е чудно, че той изслуша Меркел много внимателно. За американския президент, който от началото на годината трябва да управлява на фона на опозиционно мнозинство в двете камари на Конгреса, канцлерката е един стабилен партньор, което той не може да твърди за останалата Европа. Онова, което Буш би могъл да постигне през оставащите му две години на власт, ще зависи много от способността му да неутрализира политическите си противници, като ги интегрира в плановете си. В това отношение Европа, която по същество е единна с Америка по основните въпроси на световната политика, би могла да му бъде от полза. Онова, което остава от блиц-визитата на Меркел, е един ясен сигнал за приятелство, което този път идва не само от Германия, а от цяла Европа. Дали това ще помогне на Буш е друг въпрос.

НОЙЕ РУР/НОЙЕ РАЙН ЦАЙТУНГ изтъква:

Целта на краткото гостуване на германската правителствена ръководителка в Белия дом бе да демонстрира сплотеността на Европа и Америка. Това обаче не се отдаде съвсем на Меркел и Буш. Американският президент прецени покровителствено като “добра идея” единствено новата инициатива на Меркел за възраждане на мирните преговори в Близкия Изток. Щом се стигна до темата за защита на климата, въпреки непринудената атмосфера, се стигна и до край на съвпадението във възгледите. Ангела Меркел се срещна с един стресиран президент, който ще има занапред на Капитолия американския вариант на една голяма коалиция. Така че принудителното разделение на властта с демократическото мнозинство в Конгреса не внесе яснота относно външната политика, която можем да очакваме от Джордж Буш през есента на неговото президенство.