Преглед на печата: Испания изтегля войските си от Ирак

Решението на Сапатеро не е продиктувано нито от Муктада ал Садр, нито от Осама бин Ладен. Позицията му е била винаги съвсем ясна; още по време на предизборната кампания той обеща, че ще намали испанското присъствие в Ирак. Точно затова обаче решението му за незабавно изтегляне на войските има неприятен привкус. Защото в момента просто няма причина да се бърза. Напротив: американският президент Буш и британския премиер Блеър точно оповестиха по-голяма роля за ООН в Ирак след сдаването на властта в края на юни. Изглежда странно, че Сапатеро изразява съмнения в ролята на ООН точно в този момент. И тъй като в момента няма причина за прибързано изтегляне на испанските войски, той трябва да приеме обвинението, че подклажда тероризма и че поставя под натиск съюзниците.

В кьолнския "Експрес" четем:

Предвид незначителния им брой, изтеглянето на испанските войски от Ирак е без значение във военно отношение. Отражението от това решение върху другите страни обаче е пагубно. Мнозина от тях могат много скоро да последват испанския пример, създавайки сериозни проблеми за Буш. Онези, които остават в Ирак, трябва да се борят на два фронта - срещу бунтовниците на място и срещу екстремистите в отечеството. Американците ще могат да се измъкнат от дилемата само когато най-сетне предложат смислена политическа концепция за Ирак - и то под егидата на ООН. Обещаното сдаване на властта в края на юни е само прах в очите, което няма да реши проблемите, нито пък ще превърне иракчани от днес за утре в демократи.

Сходна е позицията и на "Велт":

Испанският премиер едва бе оповестил изтеглянето на своите войски, и иракският подстрекател Ал Садр веднага се изстъпи в ролята на великодушен победител: на испанските войници нямало да им бъде сторено нищо, стига само да си седели кротко до завръщането у дома. Това е поредното доказателство, че отстъплението вдига акциите на терористите и бандитите. Сапатеро трябва да бъде обвиняван не толкова заради изтеглянето на войските; все пак това беше предизборното му обещание. Основният проблем е прибързаното обявяване на изтеглянето, без да се изчакат преговорите за евентуален мандат от ООН, при това в момент на изостряне на положението в Ирак.

Друга гледна точка застъпва коментаторът на "Франкфуртер рундшау":

Правителството Буш е много далеч от принципно изясняване на положението в Ирак, в това отношение диагнозата на Сапатеро е вярна. Президентската съветничка Райс предпочита да види НАТО в Ирак, вместо да залага на ООН. Макар Буш да похвали плана на емисаря на ООН Брахими, това не означава коренен завой в политиката на Белия дом. Идеята на Брахими, назначаването на временно правителство в Ирак да се възложи на ООН, така и няма да получи одобрението на дуещия се американски президент. Решението на испанския премиер Сапатеро не е наивна стъпка на един новак, а съвсем ясно послание: ангажимент в Ирак - да, но само ако служи на мира. А американската окупация не служи на тази цел. Сапатеро е в достатъчна степен реалист, за да проумее това.

И накрая коментарът по темата на "Берлинер куриер":

Като се изтеглят от Ирак, испанците не компрометират славата си на горд народ. Сапатеро изтегля войските не за да дразни Буш, нито пък от страх. Той не извършва предателство, а изпълнява предизборното си обещание: Сапатеро беше против войната в Ирак и на опозиционната скамейка и по време на предизборната кампания. Сега той изпълнява това, което беше обещал, и може да се гордее с решението си. Защото това, да се удържи дадената дума, не е нещо обичайно в политиката.