1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германския печат

5 февруари 2004
https://p.dw.com/p/AuT8
Днешните вестници са пълни с коментари визиращи предимно проблемите на изпълнителната власт в Германия: смяната на шефа на германската криминална служба БеКаА или решението на конституционния съд, че задържането на особено опасни престъпници и след изтърпяване на наказанието им не противоречи на конституцията, с което се открива възможност за истински "доживотен затвор" в Германия, защото досега доживот означаваше средностатистически по-малко от 15 години. Особено внимание обаче привличат две теми - освобождаването от отговорност на подсъдим за съучастие в атентатите на 11 септември и призива на премиера на Долна Саксония Волфанг Ютнер за преустройство на кабинета на канцлера Шрьодер. Ето какво пише по тази тема издаваният във Вайден вестник Нойе Таг:

Заплахата на канцлера да смачка непокорните другари от Долна Саксония произведе слабо впечатление. Както и друг път е възможно областният ръководител на социалдемократите Ютнер да отпуши една бъчва, негщо което иначе си позволява да прави само опозицията. Той говори за изхабени лица във федералния кабинет, назова имена и призова за преустройство. Не е най-лошото, че Ютнер каза тези неща. Много по-опасно е, че цяла редица другари ги слушат с удоволствие и ругаят заедно. Дискусия по персонални въпроси сега е последното, което тези дни може да си позволи социалдемократическата партия.

Докато в този коментар на Нойе Таг може да се прочете съчувствие в думите на коментатора на Нордзее Цайтунг няма и следа от подобно нещо:

Естествено Ютнер има право. Съставът на кабинета не е такъв, че да може да тласне напред страната. Важното е само, че нито един социалдемократ не си позволява да го каже публично. Вътрешно мнозина споделят мнението на Ютнер и отчаяно се питат кога най-после канцлерът ще предприеме действия и ще изхвърли най-големите неудачници. Само че на него може би дори му харесва, че може да прави със своите министри каквото си иска, именно защото са толкова слаби и защото така той-може да блести още повече.

Вестник Френкишер Таг от град Бамберг отсича:

Формулировката на Ютнер, че някои лица от кабинета са похабени и с този екип не може да се организира икономически подем, е унищожителна. Само че ако сега канцлерът си изстреля патроните какво ще му остане след множеството избори през тази година, които заплашват да свършат зле за социалдемократите? Ако ние правилно сме оценили персоналните ресурси на СПД, тогава остават само последните запасняци.

Във връзка с процеса завършил в Хамбург с освобождаването от отговорност на мароканеца Абделгани Мзуди авторитетният Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише следното:

Съдът явно се стремеше да опази независимостта си. В тази връзка не бива да се говори за "демонстриране" на независимост.
И федералната прокуратура сама не си издаде най-добрата оценка, когато малко след края на процедурата по събиране на доказателства представи още един съмнителен свидетел на обвинението. Един съд не може да приеме да се види инструментализирана от държавната власт, още повече пък на една чужда страна. Дали обаче наистина беше така? Наистина в СЩ настъпи промяна в правоотношенията в резултат на нападенията над Световния търговски център и Пентагона. От друга страна обаче проблемите при наказателното преследване на терористи не са американско изобретение, а резултат на децентрализираната организационна структура на самия тероризъм.

Такова е мнението на ФАЦ, а вторият най-влиятелен германски вестник - мюнхенският Зюддойче Цайтунг направо посочва виновните за този изход на процеса:

Съдът силно се съмняваше във вината на Мзуди.
За това съмнение обаче бяха и си остават виновни американските власти. Те задържаха доказателства, те попречиха на появата пред съда на главния свидетел Биналшибх, те дори не допуснаха предоставяне на съда на протоколите от разпитите му. Съдът в Хамбург с право отказа да пожертва принципите на правовата държава.