Преглед на германския печат

Франкфуртер Алгемейне цайтунг се спира на изслушването в американския сенат и пише :

Ужасените сенатори може и да са по-добре информирани от световната общественост, но въпреки това, въпросите им се концентрираха над правните и моралните мащаби, както и над структурите на издаване на заповеди. Редом с тях обаче има въпроси, на които отговорните политици трябва да отговорят: какво поръчение са дали на своите войници и на тайните служби, какви резултати са очаквали и как са си представяли изпълнението на заповедите "в окопа" - в живата действителност на подофицерите и агентите-следователи? Принцип на свободните системи е, че целта не оправдава всички средства. Но враговете на подобно разбиране - наричани терористи - са убедени тъкмо в обратното. Какво следва от това?

Тюрингер Алгемйне от Ерфурт се спира на една от последиците на скандала - започналото освобождаване на задържани от затвора Абу Гариб :

"На седмица ще бъдат пускани на свобода до 400 задържани. Навън - от тях ще искат да потвърдят само едно : обвиненията за изтезания, даже и те самите да не са изпитвали подобно нещо. Дотам докараха САЩ нещата междувременно. Това, че президентът Буш омаловажава въпроса кято твърди, че само шепа хора били нарушили кодекса на честта на войника, поражда въпроса, дали този човек все още е избираем. Няколко сенатори са единодушни, че така наречените методи за разпит - на голо със забулена глава и под заплахата от кучета са били по разпоредба на върховния главнокомандващ на окупационните войски. След като министърът на отбраната ,каза че методите били съвместими с международното право - не остана и следа от съмнение, до колко високо води веригата на даване на заповеди.

Фрайе Пресе от Кемпниц по същата тема отбелязва :

"Знанието е власт, незнанието обаче не означава нищо - според това нелепо мото - изглежда действа Доналд Рамсфелд - все таки министър на отбраната на САЩ. В разтърсилия света скандал за отношението на американски войници към задържани в Ирак, шефът на Пентагона първоначално в продължение на дни блестеше с ледовитото си мълчание. Едва когато вече наистина нямаше какво повече да се крие, Рамсфелд призна невъобразимото и своята лична съотговорност и помоли - макар и не особено убедително за извинение. Онова, което последва обаче беше смесица от невероятна арогантност, чиста провокация и непознаване на фактическото положение, което едва ли може да бъде по-голямо. Министърът нарече методите на разпит - принципно съвместими с международното право. Изрично той спомена постояното лишаване от сън и принудителното фиксиране на задържаните в напълно неудобни пози. Това е безподобна гавра с предписанията на Женевскакта конвенция - заключава Фрайе Пресе