Преглед на германския печат

Всекидневникът ТАЦ от Берлин пише следното:

”Който обвинява Шрьодер за засилването на НПД обижда на първо място здравия разум. Щойбер приписва на НПД право на съществуване, каквото тази партия не притежава. Няма оправдание за програма, каквато е изписала на знамената си НПД – именно това беше така често цитирания ”консенсус между демократите”. Освен това Щойбер подарява на екстремистите лозунг: ”Защото германците са безработни, гласувайте за НПД”. По този начин ХДС/ХСС същевременно обиждат и безработните. Който е изгубил работното си място, гласи посланието, от него може всичко да се очаква. Забравя се, че различни проучвания отричат пряката връзка между загубата на работното място и гласуването за екстремистки партии."

Вестник Кьолнише Рундшау отбелязва:

”Федералният президент Кьолер предупреди да не се изпада в паника при боравенето с НПД. Той избра разсъдителния тон, какъвто бихме си пожелали и от други политици... Големите приказки като напр. за ”въстанието на порядъчните” би трябвало да се използват предпазливо и евентуалния мемориален митинг пред Бранденбургската врата да не се заформя като спектакъл, при който вместо края на войната в центъра на вниманието да се окаже НПД. Това би сугестирало огромна мощ, срещу която се опълчваме. Не би трябвало да правим десноекстремистите по-големи отколкото са в действителност. Толкова по-срамно е, как шефът на ХСС Едмунд Щойбер се опитва да извади политически капитал от успехите на крайно-десните НПД И ДеФауУ и да хвърли отговорността върху правителството. Срамно, защото всяка излишна дума укрепва позициите на тези партии. Надали нечий мозък може да е толкова тъп, за да не проумява, откъде духа вятърът в НПД и ДеФауУ.”

Мюнхнер Меркур:

”Голямата безработица била виновна за възхода на НПД, твърди Щойбер. Този извод е по същество верен, но не става за предизборен боеприпас срещу червено-зелената управляваща коалиция: германската безработица има много бащи. Един от тях се нарича Хелмут Кол. Дори самият Щойбер години наред не е правил впечатлени на поборник за сериозни реформи в Берлин. Обвинението му серщу Шрьодер, който все пак след известно колебание пристъпи към действия, е класически автогол и помага само на десницата, защото разкрива провала на цели поколения боящи се от реформите политици."