Преглед на германския печат:

Вестник ”Шварцвелдер Боте” от гр. Оберндорф отбелязва следното:

”Предвид на четири години всекидневни кръвопролития подобряването в атмосферата на политическите контакти не е за подценяване. Сега поне има основа за делови разговори. Основният конфликт обаче си остава непроменен, а именно: че два народа претендират за една и съща земя. Само ако палестинците могат да заживеят вв равноправна с Израел държава, съществува недаждата за траен край на войната.”

Социалистическият вестник ”Нойес Дойчланд” от столицата Берлин:

”Отказът от употреба на сила има само тогава траен ефект, когато е налице и отказзът от други неща: от арогантността, да се пренебрегват интересите на собственото население, от стремежа противниковата страна да се лишава от правата й, от колонии, където не им е мястото, от стени, подстрекателство, груба идеология. Без предварителни условия. А САЩ, без чиято воля близкоизточно разрешение би било невъзможно, ще трябва да се разделят с някогашната си предубуденост в полза на едната страна. Добре би било ако на супер-силата се удаде поне един едниствен път, да действа с чувство за отговорност. За съжаление обаче не е лесно да се хранят такива надежди, докато начело е човек като Буш”.

Вестник ”Брелнир Курийр”:

”Мир ли? Трудно е за вярване. Става дума за примирие, не за мир. Готови ли са наистина палестинците, рамо до рамо с израел да живеят в собствена държава? Без желания за мъст и разрушение? И готови ли са израелците наистина, да се откажат от колониите си в Палестина? Готови ли са не само да върнат на палестинците земята им, а и правото им на човешко достойнство и живот без окупация? Нека се надяваме. Следващите седмици ще покажат. Нека сега оръжията да замлъкнат и толкова по-гръмогласно да се заговори за стабилен мир и в двете държави.”

И накрая откъс от коментара на вестник ”Меркише Алгемайне” от Потсдам:

”Все още спогодбана за примирието не е нищо повече от символичен акт. Пробата за издържливост под формата на терористични атентати ще настъпи и едва тогава ще си проличи, колко сериозни са намеренията на Махмуд Абас и Ариел Шарон за преодоляване на пропастта между палестинци и израелци. Ключът за омиротворяването на региона продължава да е в лаконичната формула на бащата на сегашния американски президент, гласяща ”земя срещу мир”. В случай, че правителството на САЩ действително е решено да оказва така масивно влияние, че мечтата за велик Израел като политическа перспектива да се окаже окончателно ликвидирана, то това би била първата стъпка към известно преодоляване на дълбокото недоверие в Арабския свят. На Джордж Уокър Буш и Кондълийза Райс не им остава много време. Те трябва да увеличат натиска и върху двете страни по конфликта. При това сега, в началото на втория мандат на президента Буш, за да не бъде отново проигран този момент на надеждата.”