Преглед на германския печат

“Щутгартер цайтунг” за развитието в Ливан:

“”При представата за участие на германци в бойни действия в Ливан, а за нищо друго не става дума, никой в Германия не може да обърне гръб на собствената история. Ехуд Олмерт говори като военоначалник, на когото е изневерил късметът, той отчаяно търси бойни братя, каквито няма да намери. Германски войници на израелската граница с Ливан, могат да означават само нещастие. Те неминуемо ще събудят спомените да хитлеристка Германия, за холокоуста. Най-късно, след като първия израелец, бъде убит от германци, било то чрез “приятелски огън”, било вследствие на нещастен случай, миналото би се възправило във великански ръст пред очите на всички.”

По същата тема – “Берлинер цайтунг”:

“Работата би имала известен смисъл, също така и за германците, камо ако не става дума затова в краткосрочна перспектива да се предотвратяват военни зверства в Ливан, а зад цялото се крие намерението, да бъдат създадени предпоставките за траен мир в региона. Йошка Фишер с право обърна внимание, че този път става дума за правото на просъществуване на Израел. Ако то не бъде подсигурено юридически в международно-правен аспект и не се гарантира, няма да има изтегляне на Израел от Западния бряг и към границите от преди 1967 г., нито пък толериране на враждебно настроена, въоръжена с ракети палестинска държава. Омиротворяването на Ливан би било само началото на реанимирането на близкоизточния мирен процес. Ако действията на германски войски биха могли да допринесат за тази цел, то те биха били оправдани. Миналото не би трябвало да е препятствие. И тук е в сила аргументът на Йошка Фишер, изпалзван навремето за Косово: “Трябва да се предотврати повторението на престъпленията от миналото.”

Бонският всекидневник “Генераланцайгер” за Близкия изток като цяло:

“Дамаск се е загрижили чисто и просто затова, да се сдобие спрямо Израел със залог за мир според собствения замисъл на Сирия. Т.е. Израел да може да се отърве от Хизбула само тогава, когато сключи мир със Сирия, при това с всички произнтичащи от тук териториални последствия. Ако това се удаде, Хизбула щеше да се превърне в губещата страна. Така би се сложил край на славата на тази организация, която се самоизживява като отмъстители на всички лишени от наследство в арабско-ислямския свят. Хизбула би се озовала в същото положение като грандоманската Хамас в ивицата Газа. Та кой би взимал Хизбула още насериозно? Вероятно даже не и Иран, защото за някакъв си клуб на борци за свобода след края на работното време и най-радикалните ходжи не биха дали пукнат грош или пък скъпоструващо оръжие”.

“Франкфуртер алгемайне цайтунг” пък коментира развоя в Ирак:

“Беше ли иракската война вече изгубена, преди да бъде произведен първият изстрел? Действително понастоящем като че ли не една и две мрачни прогнози от времето преди американското нахлуване, като изглежда, се сбъдват. Защото за най-голям риск винаги се е смятало разпадането на страната по линията на верско-етническите региони. Че сраженията сега се водят повече между шиитите и сунитите отколкото между бунтовниците и окупаторите би могло да бъде началото на подобно развитие. Перспективите са потискащи, тъй като разпадането на Ирак би могло да подтикне почти всички съседи към интервенция. Към тези съседи се числят не само страни като Сирия и Иран, а и страни членки на НАТО като Турция.”