Преглед на германския печат
16 ноември 2006Първо обаче цитат от хайделбергския вестник “Райн-Некар Цайтунг” за управляващата във Федералната република голяма коалиция:
“Голямата коалиция, която сама не се харесва и само отработва необичаните задачи, поставени й от електората, няма за кога вече да се превръща в мероприятие, за което да се изисква данък върху удоволствията и забавленията. От самото начало тя гледаше повече към оставащото й време на власт, отколкото на големите шансове, предоставяни й от голямото парламентарно мнозинство, което свършва в 2009 г. Да се дискутира за продължаване е безмислено. При тези обстоятелства явно има смисъл вече да започне да се разсъждава по възможните бъдещи коалиции. Ако сега зелените успаят да подредят сопрните си точки с ХДС/ХСС, това наистина ще бъде и един вид реакция на ухажването на СвДП от страна на шефа на СДП. Краят още не е известен и е твърде несигурен. Едно нещо обаче изглежда вече сигурно: и вотът 2009-та ще бъде за пръв път с отворен край, при който ще са възможни какви ли не коалиционни комбинации.”
Берлинският “тагесцайтунг” за решението по случая Мунир ел Мотасадек:
“германското правосъдие за нещастие не се представя добре. Два почти успоредни случая бяха решени по коренно различен начин. В случая на също така мароканския студент Абделгани Мзуди хамбургският главен съд на провинцията стигна до оправдателна присъда, защото не му бе доказано, че е знаел за предстоящите атентати. В случая с Мунир ел Мотасадек бе инсинуирано, че е знаел, макар и той до края да го отричаше. Върховният федерален съд потвърди и двете решения. Това е болезнено за чувството за справедливост, защото може лесно да се предположи, че едната от двете присъди е погрешна. Ако се погледне пък позитивно, може да се каже, че разнопосочните присъди доказват, колко независимо е германското правосъдие.”
Ето и откъс от коментара на всекидневника “Нюрнбергер Нахрихтен” за Близкия изток:
“В негово лице ужасът на близкоизточния конфликт се сдобива с име, а с действията на баща му – и с образ: евреинът Ноам Шалит посети в болницата палестинци, ранени при израелското нападение в Бейт Ханун в ивицата Газа. Разговаря с близки и сподели тяхната мъка. Ние и ранените деца в болничните легла сме жертви на едно и също безумие.”
“Ханделсблат” от Дюселдорф се спира на резултата от изборите в Конго:
“Надеждата за трайно омиротворяване на изтормозената африканска страна, естествено, не бива да е твърде силна. Защото гласовете от лагера на Бемба, които твърдят, че на бившия лидер на бунтовниците му е била открадната изборната победа, стават все по-силни. А отхвърлянето на изборния резултат би могли да има катастрофални последици, особено в бастиона на Бемба Киншаса. Наистина там са разположени войски от омиротворителния корпус на ООН Монук и на европейския корпус за реагиране Юрофор. Ала никой не може да гарантира, че те ще могат да предотвратят възможни насилия. Както ни учи и примерът с Ангола: там бившият бунтовнически лидер Йонас Савимби след изгубените избори през 1992 г. се завърна в джунглата и югозападно-африканската страна потъна в кръв и развалини.”
И накрая “Ландесцайтунг” от Люнебург в северозападна Германия за световната конференция по климата в столицата на Кения Найроби:
“Равносметката за полувремето на конференцията по климата в Найроби не би се харесала на белите мечки: декларации за намерения и заобикалки – все още говорилнята на 6-те хиляди учени, политици и еколози не си струва изразходвания керосин, който отгоре на всичко направи и нови дупки в озоновия слой на атмосферата. Надежда обаче все още има. Комисията на ЕС проверява възможността за налагане на наказателни мита за стоки от еко-грешниците САЩ и Австралия. Тази заплаха с търговска война е оправдана и подобаваща. Допълнителните приходи отчасти биха компенсирали разноските на държавите, предприемащи мерки в защита на климата. Ако Европа сега след големите думи пристъпи и към дела, резултатът от конференцията в Найроби би се харесал дори на белите мечки”.