Преглед на германския печат . 4. април

Днес германските всекидневници коментират най-вече новото видеопослание на терористите, отвлекли една германка и сина й в Ирак. Берлинер Курир пише:

Гледката е сърцераздирателна: плачеща жена, която се прощава с близките си. Тя е заложничка. Нейните похитители хладнокръвно разпространиха това видео очевидно с надеждата, че играта на живот и смърт ще влезе в нова фаза. Заложниците много лесно могат да бъдат спасени, лицемерно суфлират те и отправят апели за състрадание. Цената, която искат, е капитулация на държавата пред техните условия. Това са най-тежките решения, които политиците са принудени да взимат. Но те не бива да се поддават на шантажа на похитителите. Защото истината е, че животът на заложниците е единствено в ръцете на терористите.

Коментира Берлинер Курир. Щутгартер Цайтунг продължава същото разсъждение:

Германското външно министерство е изправено пред трудната и мъчителна задача да намери контактите и начина за спасяване на заложниците. Защото то няма право да се поддава на шантаж. При това изобщо не е ясно дали само с плащане на откуп може да бъдат измъкнати госпожа Краузе и нейният син, които изглеждат на края на силите си. А за откупа тъй или иначе не бива да се говори публично. Същевременно обаче вече има натрупан доста опит в общуването с подобни банити, което дава надежда, че операцията може да сполучи. Защото, ако похитителите наистина възнамеряваха да убият заложниците, щяха да го сторят още след изтичането на първия си ултиматум.

Такива надежди храни коментаторът на Щутгартер Цайтунг. Седмичникът Ди Цайт, който излиза днес, коментира споровете около иранската ядрена програма:

Ястребите около Ахмадинеджад мечтаят за едно: за конфронтация със Запада. Европейците и американците засега съумяват да избегнат тази опасност в спора за иранската ядрена програма. Нужно е търпение. И сътрудничество, което не означава да се пренебрегват санкциите на ООН срещу Иран. Стига, разбира се, тези санкции да са насочени само против режима. Така че сега най-важното е да не се губи присъствие на духа, защото фанатиците в Техеран само това чакат.

Коментира Ди Цайт. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг обръща внимание на политическата криза в Украйна:

Презинетът Юшченко разпусна парламентът, а парламентът не е съгласен с това решение. Според президента, Върховната Рада непрекъснато нарушава Конституцията, а Радата твърди, че президентът прави преврат. Сега на ход е Конституционният съд. Проблемът обаче е в това, че независимите съдии в Украйна са вид, заплашен от изчезване. Конституционният съд няма добро име, тъй че дори да се произнесе, и независимо от твърде мътния текст на конституцията, решението му пак няма да има необходимия авторитет.

Скептичен коментар във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Накрая Килер Нахрихтен, където също става дума за Конституционен съд, само че в Германия. Конкретният спор тук се зароди от предложенията на вътрешния министър Шойбле за ограничаване на някои граждански права в борбата срещу тероризма:

За щастие Конституционният съд вече многократно парира опитите за орязване на гражданските права. Очевидно обаче дори най-категоричните възражения не са в състояние да спрат устрема на вътрешния министър Шойбле. Той явно блъфира, смятайки, че трябва да иска всичко, за да получи поне нещо. Да, в момента няма опасност Германия да се превърне в държава на тоталния контрол, но въпреки това опитите трябва да се пресичат в зародиш. Коментар в Килер Нахрихтен.