Преглед на германския печат - 23 март

Днес от германските вестници сме подбрали за вас двете най-актуални международни мети, сред които безспорно е примирието, обявено от ЕТА в Испания. Най-напред обаче – скандалният процес срещу афганистанец, завърнал се от Германия в родината си, и реакцията на международната общност. Нюрнбергер Нахрихтен пише:

Разсъжденията в Берлин дали да не се спре помощта за Афганистан и да не се изтегли контингентът на Бундесвера от страната са съвършено непродуктивни. На съдиите, произнесли присъдата срещу Рахман, това няма да направи впечатление, а останките от талибаните, които се противопоставят срещу западното влияние, всъщност ще постигнат целта си. Естествено, в една страна, чиято конституция пази религиозните права на малцинствата, е недопустимо християнин да бъде екзекутиран заради вярата си. Но същата тази конституция, посрещната с овации от международната общност, също така забранява на мюсюлманите на променята вярата си. Това е вътрешно противоречие, което обаче оставя достатъчно място за по-милостива присъда. Така че по-добре е да се упражни тих и настойчив дипломатически натиск, отколкото възбудено да се вика: “Как си позволявате?”

По същата тема Меркише Одерцайтунг е на друго мнение:

Афганистанското правителство реагира с възмущение на общо-взето сдържаните декларации на кабинета в Берлин, а това не бива да остава без последствия. Новите властници в Кабул нямат увековечено право на финансова помощ и военна закрила, ако под мантията на своя уж умерен ислям нарушават основните правила. Вчера се каза, че Рахман може да бъде обявен за недееспособен и така процесът срещу него да бъде прекратен. Много интересно е дали Западът ще се хване на тази въдица и ще продължи политиката си на самозаблуди в Афганистан.

И още една гледна точка – на Ханделсблат:

Нашите протести не бива да звучат толкова поучително. Защото афганистанското правосъдие не прави каквото си иска. През 2004 година парламентът Лоя Джирга пред погледа на западните наблюдатели и съветници изрично вписа в конституцията Шериата като основа на правната система в страната. Но Шериатът не е сборник закони, той зависи от тълкуването на съдиите и религиозните капацитети, така че в този случай не е задължително присъдата да ни харесва. Всичко това обаче показва колко проблеми и загуба на време струва износът на демокрация. Постиженията на демокрацията и зачитането на човешките права не могат да се наложат със заповед отгоре. Афганистанското общество трябва да разбира и да желае тези права.

Ето накрая и няколко изречения от коментара в Зюддойче Цайтунг по повод примирието, обявено от ЕТА в Испания:

Шансът да се прекрати трагедията на баските никога не е бил толкова голям, макар че, както и в Серевна Ирландия, трайният мир изисква голямо търпение. Сапатеро иска да се възползва от историческия шанс. Разговорите с ЕТА са заредени с политически динамит, но този динамит е далеч по-безобиден от всяка кола-бомба.