Преглед на германския печат - скандалните изявления на Едмунд Щойбер

Днес германските вестници с пълно единодушие коментират една тема: обидните изказвания на баварския премиер и лидер на ХСС Едмунд Щойбер по адрес на източногерманците. Става дума за реплики на Щойбер, че отново фрустрирани хора на Изток ще решават изборите и че за съжаление не всички избиратели са толкова умни, колкото баварските. Ето най-напред част от коментара в Кьолнише Рундшау:

“Християндемократите тъкмо се чудеха как да спечелят повече от 45 процента на изборите – нещо, което може да им се удаде само, ако станат първа политическа сила в Източна Германия. И ето ти го Едмунд Щойбер, който кастри избирателите на Изток, обвинява ги в неблагодарност и в приповдигнато настроение дори си прави майтап с тяхната политическа интелигентност. Не е за вярване. Когато накрая броят гласовете на изборите и на християндемократите им липсват няколко процента - тъкмо това ще е една от причините. И още: приказките на Шьонбоом за уж пролетаризацията и нравствения упадък на източногерманците.”

Пише Кьолнише Рундшау, припомняйки друга вербална агресия срещу източногерманците от последните дни. Ди Велт твърди, че Щойбер не е имал предвид всички източногерманци, а само лидерите на популистката Лява Партия:

“Атаките на Щойбер срещу Източна Германия може и да са необмислени. Още повече, че в контекста на речта му те очевидно се отнасяха съвсем конкретно до Гизи, Лафонтен и привържениците на Партията на демократическия социализъм. Но въпреки всичко те само разпалват вътрешния пожар сред християндемократите. Защото вече от няколко дни се увеличава напрежението между двете партии-близначки: ХДС и ХСС. ХДС знае, че източният му фланг е слаб, че разликата между подкрепата в Източна и в Западна Германия е огромна. Защото бастионите на християндемокрацията са на Запад и на Юг. Ако обаче Щойбер наистина иска да предяви национални претенции за себе си и за своя ХСС, не бива да се държи като някакъв баварски княз. Той е длъжен да покаже национална осанка тъкмо там, където не чува аплодисментите на своята публика в бирариите на открито.”

Зюддойче Цайтунг, който излиза в столицата на Щойбер, Мюнхен, отбелязва:

“Политик, който прави такива самодоволни изказвания като лидера на ХСС, може да очаква два типа реакции от източногерманците. Онези, които винаги са твърдели, че Западът е арогантен, сега ще се почустват прави и ще изпаднат в самосъжаление. А другите, срещу които наистина не бяха насочени думите на Щойбер, все пак ще се усетят засегнати. Крайният резултат може да се окаже историческа ирония. Ако протестният вот на Изток наистина реши да попречи на коалицията християндемократи – либерали, това всъщност ще бъде победа тъкмо за фрустрираните, от които се бои Щойбер. Победа, на която той самият неволно помага.”

А ето и коментарите на два вестника от Източна Германия по същата тема. Лайпцигер Фолксцайтунг пише:

“Щойбер явно възприема като лична провокация факта, че “онези оттатък” не се разтапят от благодарност за полученото от Западна Германия и не застиват в респект пред съвършенството на баварския ХСС. Така че поне в Бавария да си го каже на глас: на новата левица, на на източногерманците, на Меркеловия ХДС.”

И бившият официоз на бившата ГДР Нойес Дойчланд, който припомня за някои от оцелелите спомени на източногерманците във всекидневието и саркастично преувеличава гледната точка на някои хора на Запад:

”Ами и ние източногерманците сме едни... Обичаме зелените стрелки на светофара, шампанското “Червена шапчица” и стария телевизионен “Сънчо”, убиваме новородени и винаги гласуваме не както трябва. Всъщност, на всички ни мястото е в психарницата, в затвора или в музея. И по никой начин не бива да ни допускат до постове, парламенти и избирателни кабини.”