Преглед на германския печат на 11-ти август

Хайлбронер щиме пише, че боевете за две малки и не особено важни области, които са обявили още през 1992-ра година независимост, е демонстрация на дилемата, която стои пред европейската политика. Но те също така показват истинското лице на Русия, която не се тревожи от смъртта на толкова много невинни хора, а подкрепя един криминален правителствена система в Южна Осетия. Колкото от една страна да е налудничав този военен конфликт, толкова от друга е показателен за това, че политиката за разширяване на НАТО не се приема от силна Русия. Всичко, което руснаците правят сега в Кавказ трябва да бъде много остро осъдено, но то реално трябваше да се очаква, завършва Хайлбронер щиме.

Ханделсблат пък твърди, че Русия отново демонстрира имперските си амбиции. Затова всички, които се отнасят скептично по отношение на приемането на Грузия в НАТО, както федералната канцлерка Ангела Меркел например, би трябвало отново да премислят позициите си. Кой ще гарантира на Украйна или на прибалтийските държави например, че Русия няма да подбуди сепаратисти, които да искат да се отцепят от официалната държава, към която се числят и по този начин сценарият Южна Осетия да се повтори?

Каквото и да е накарало президента Саакашвили, коментира Аугсбургер алгемайне, да нареди на отрядите си да атакуват, три дни след тази заповед той и страната му вече са губещи. При това не е ясно докъде ще стигне този конфликт. Саакашвили доста е надценил готовността на Запада да защитава страната му, а напълно подцени тази на Русия да се намеси в разправията на страната на осетинците.

Брауншвайгер цайтунг е убеден, че грузинското правителство е направило сметката си без кръчмаря, тоест без Русия. А и провокацията към Саакашвили успя. Путин и Медведев явно искат да дадат урок на Запада, че няма да търпят НАТО до своите граници, а на американския ракетен щит в Чехия и Полша ще отговорят с безпрецедентно въоръжаване. Не само Грузия се провали, и Западът се провали дипломатически.

Светът гледа изумено омразата и гнева, които развихрят около конфликтът в Южна Осетия, пише Осттюрингер цайтунг. ООН за пореден път доказва своята неспособност. сега остава Европа и САЩ да изпратят най-добрите си дипломати в Москва и Тбилиси, за да накарат двете страни да решат дипломатически, а не военно конфликта си.

Франкфуртер алгемайне цайтунг пише, че една световна сила винаги, дори на нетолкова важни фронтове на пръв поглед, се бори за позицията си и мястото си в света, особено що се отнася до сравнението с другите големи сили. Действията на руснаците в конфликта с Грузия плашат и стряскат съседните страни, но детонациите на този страх достигат чак до Вашингтон, Пекин и Брюксел. Всеки път, когато някоя малка държава, влезе в конфликт с Москва, получава един и същ урок. И това президентът Саакашвили трябваше да го знае.

Кьолнише рундшау коментира, че Грузия трябва да се примири, че няма да успее да си върне Южна Осетия чрез сила. Но и изказването на Путин, че Русия е победила, следователно Грузия няма права над Южна Осетия, противоречи на международното право. Русия едва ли е много заинтересована от дълъг военен конфликт в региона, най-малкото олимпийският град Сочи не е никак далеч от мястото на събитието. Там федералната канцлерка Ангела Меркел ще се срещне с руския президент.

Едно обаче е ясно - ако насилието продължи, всички страни в този беден регион ще бъдат от губещите, завършва Кьолнише рундшау.