Преглед на германския печат за 10-ти февруари 2005 год.
9 февруари 2005По първата от тези три теми и обвиненията, отправени срещу правителството от баварския министър-председател и шеф на ХСС Едмунд Щойбер мюнхенският всекидневник ТеЦет отбелязва следното:
”Естествено, че това беше пак обичайният ритуал с обичайните сочни лозунги и обичайните обругавания на политическия противник. Все пак обаче едно нещо беше по-различно на вчерашната политическа пепелна сряда на СДП във Вилсхофен: възмущението от Едмунд Щойбер, който обвини канцлера във вина за електоралния прираст на дясноекстремистката Национална партия на Германия НПД беше истинско. Когато председателят на баварската СДП развълнувано припомни, че социалдемократите са били вкарвани в концлагерите заради отрицателния им вот срещу нацистката партия през 1933 год., докато консерваторите са били само безучастни зрители, стана ясно, че шефът на ХСС със своя вероятно замислен като предпепелносряден удар по линия на НПД се е разминал тотално с целта си.”
По същата тема – авторитетният консервативен Франкфуртер алгемайне цайтунг:
”Може да се съчувства на Щойбер, че той отдавна вече гори от желанието да се реваншира за многото атаки, с които на консерваторите се вменява вина за ”духовното проправяне” пътя на екстремистите. Ала всички опити за морално поваляне на противника са винаги сигурна улика, че атакуващият е попривършил аргументите си. Така бе и с Щойбер. Неговият призив ”Червено-зелените най-сетне да създадат работни места!” наистина е подходящ за политическото кафене, но не и за времето, което се стреми към отрезвяване. Щойбер много добре знае, че работните места ”създавани” от правителствата са най-скъпите възможни. Който събужда очаквания, които не може да изпълни нито червено, нито черно правителство, вече се е сбогувал вътрешно с надеждата, сам да поеме правителствена отговорност на федерално равнище. Канцлерът забеляза това с видимо удовлетворение.”
Дюселдорфският всекидневник Ханделсблат за обиколката на американската дипломатка номер едно:
”Две седмици преди визитата в Европа на президента на САЩ Джордж Уокър Буш външната му министърка Кондълийза Райс даде старта на дългоочакваното размразяване. Призивът й към ”старите европейци” съдържа ясното признание за важността на партньорството със силна Европа. Сега думите трябва да бъдат изпълнени със съдържание. САЩ трябва да докажат, че действително възприемат насериозно Европа. ЕС трябва да демонстрира, че новият костюм на ”глобален играч" му е по мярка. Колко сериозни са и двете страни, вероятно ще си проличи първо в НАТО. В Афганистан и в Ирак алиансът далеч не играе ролята, която американците биха желали. Германия и Франция трябва да се пораздвижат, иначе ще има нови пререкания."
И накрая на днешния преглед на германския печат – откъс от коментара на всекидневника Ландесцайтунг от Люнебург за положението в Близкия изток:
”Истински херкулесовски задачи очакват израелци и палестинци. Твърде мизерна изглежда съизмерена с тези задачи смелостта им. Израел не смее да се откаже изцяло от своето де факто колониално господство над палестинците... Палестинският президент Абас няма силата, да контролира радикалните групировки, камо ли пък да ги разпусне... Иначе винаги готовата да демонстрира мускули единствена истински херкулесовска нация САЩ, се отказва от жестове на мощ. Без натиск от Вашингтон обаче Шарон няма да се откаже от ефвемистично назоваваното ”заселническа” политика завземане на територии. Може пък Шарон да се хване на една разумна хитрост: вероятно е, той да жертва 21 селища в Газа само и само за да подсигури 150-те на Западния бряг. Сметките му подценяват специфичната динамика на подобна стъпка. На края на пътя може да се окаже консенсус на мнозинството, че мечтата за велик Израел не бива да се основава на потискането на друг народ. Тогава Шарм ел Шейх би бил истински успех."