Преглед на германските ежедневници

Чуждестранните инвеститори, които са се спрели на Китай като главен обект за своите преки инвестиции, имат сега повече яснота. От доста време вече те бяха пообъркани, тъй като в страната имаше два центъра на властта. На това положение сега се слага край. Нещо повече: навсякъде Ху Дзинтао е наистина обграден от хора на оттеглилия се от върховната власт Цзян Цзъмин, само че сега той може да налага също своите хора и своята реформистка линия в партията и държавния апарат. Ху се обявява за повече демокрация в ККП, която може окончателно да изгуби доверието на хората, поради ширещата се корупция и растящата пропаст между бедни и богати. Времето не е на страната на комунистите. Но със своята пораснала власт, Ху Дзинтао може да се опита да бяга по-бързо срещу времето.

"Зюддойче цайтунг" за един фал на турската политика:

Всичко изглеждаше вече наред, решението на Съвета на Европа относно започването на преговори с Анкара само формален въпрос. Но ето, че турският премиер Ердоган сам си стреля в крака. С абсурдните си планове за криминализирането на съпружеската изневяра и задушаването на реформата на наказателното право, турското правителство само дава муниции на европейските си противници и поставя в затруднение онези, които се застъпват за европейската перспектива на Турция. Вече се видя какво смятат финансовите пазари за тази линия: истанбулската борса и курсът на лирата тръгнаха надолу. Ердоган изглежда още не е разбрал какво е Европа. След като направи толкова много за установяването на правова държава в Турция, сега той изведнъж сякаш не иска и да знае за задълженията, свързани с присъединяването към системата на европейските ценности.

По същата тема - мнението на берлинския "Тагесцайтунг":

В последния сметка конфликтът е израз на бурния сблъсък вътре в ЕС по въпроса за членството на Турция в общността и проявата на слаб професионализъм от турска страна. Гюнтер Ферхойген, който е енергичен застъпник за турската кауза, се оказва под силен натиск и трябва да се бори ожесточено за позитивен вот в Брюксел. Това, че управляващата партия в Анкара му подлага в случая динена кора, и че налива вода в мелницата на своите противници, сигурно го огорчава. От друга страна турският премиер Ердоган, който е под не по-малък натиск от европейските столици, явно е решил да прояви характер, давайки израз на раздразнението си в най-неуместния възможен момент. Последствията са ясни.

И коментарът на "Зюддойче цайтунг" за недоволството на гражданите в източна Германия:

Ако големите партии биха могли да си извлекат поука от недоволството и враждата на Изтока, тя е в никакъв случай да не отстъпват от поетия курс; тоест, в никакъв случай разводняване на реформите, повече Лафонтен, още повече държава на социалното обгрижване. Вместо това партиите би трябвало още по-ясно да заявят какво държавата може и какво не в Изтока. Задачата им е реформите да бъдат последвани от отваряне на пазара на работната сила, без което Харц ІV няма да може да функционира: там където няма работа, натискът върху безработните е безсмислен. Колкото и да е трудно партиите трябва да излъчат едно ясно послание, а именно: че социалната държава е опора за слабите, а не система, освобождаваща гражданина от отговорността за собствената му съдба.