Преглед на германските ежедневници

Вестник "Ди Велт" пише:

"Аушвиц :Това име съдържа крайната истина за германската диктатура. Аушвиц се превърна в шифър за един нов ужас на човека пред самия себе си иза съмненията в един бог, допуснал подобни неща. Канцлерът говори за трайни чувства на срам и направи разграничение -също както и всички останали канцлери и президенти преди него - между полагаемата се вина на извършителите на престъпления и отговорността на по-късно родените. Паметта на германската държава трябва да е маркирана от скръб и смирение. Тук не може да се търси оневиняване от делението на преди и след това.

Вестник "Манхаймер Морген" задава въпрос, дали е само въпрос на време, докато най-тъмната страница от германското минало напълно избледнее в спомените?

"Не- пише пестникът. Защото калкото и да е гротескно, тъкмо на старите нацисти и на неонасите дължим това, че непрекъснато сме принудени да се заниваме с миналото си и да поставяме на място романтичния им поглед към кафявата диктатура или непризнаването на геноцида. Докато има хора , сеещи антисемитска омраза, тлее и раната на холокоста и ужасяващите спомени се опреснват. В борбата срещу омразата и нетолерантността - перманентно трябва да се доказва онази демокацията, която е способна да се отбранява.Това е една от поуките от Аушвиц.

Във връзка със скандала около дяснорадикалната НПД вестник "Зюддойче Цайтунг" отбелярзва:

"За дискусията с неонацистите не съществува дистанционно управление, с помощта на което също както при телевизора или радиото да включваме или изключваме програмата. Има само една възможност - да се води тудна и мъчителна дискусия. Това обаче не е работа за един сезон, която се свършва набързо и наведнъж - ако в някой местен парламент са влезли десни екстремисти и правят противни шегички. Работата срещу неонацистите е трудно и продължително занятие.

В днешния германски печат има и редица коментари по повод отношенията между ЕС и Украйна. Наделсблат пише:

"Една демократична Украйна е заслужила място в ЕС. Само че преди това тя ще трябва да извърви доста дълъг път. Юшченко не бива да повтаря грешката на своя предшественик Леонид Кучма и да води фатална политика на лъкатушене между Москва и Брюксел.. Основите на едно бедещо гражданско общество бяха положени благодарение на "оранжевата революция". Сега тя трябва да се институционализира чрез свободни парламентарни избори и решителни икономически реформи, които да прекратят властта на всички олигарси и картели. Само при това условие ЕС може да отвори вратите си за Украйна. Сега е все още прекалено рано за преговори по присъединяване. Изкуството ще се състои в това, пред украинското ръководство да не се будят някакви илюзии за скоростно приемане в ЕС, но и да не се поражда разочарование. Все още европейското предложение за политика на добросъседство не се е осъществило, защото отношението към Украйна е като към неевропейските партньори на общността.