Преглед на германските ежедневници

Вестник Ханделсблат от Дюселдорф се пита, какво означават за Германия събитията от Франция ?

“И ние си имаме опит с младежко насилие в дните на хаоса в Хановер или в Кройцбергските нощи около 1 май. Но макар, че имаше отделни горящи автомобили в Берлин и Бремен, все още при нас не се е стигнало да обширен пожар на насилието, подпален от млади чужденци. Въпреки всички наши пропуски, ние все още съумяваме да държим имигрантите в центъра на обществото. Но повърхността, по която се движим, става все по-тясна. Само преди няколко дни студията ПИЗА отново показа, че децата от семейства на имигранти почти нямат шансове в системата на родното образование. Откак в Париж горят пожари, вече знаем, какво е заложено на карта.”

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг по същата тема отбелязва следното:

“С право сега се обръща внимание на различията мужду “обезправените зони във френските градове и социалните точки на напрежение в Германия. Напълно съпоставимо е обаче игнорирането, с което политиката и обществото в двете страни реагират на зараждащия се конфликтен потенциал под носа си. За политиката, която да даде и на представителите на по-долните социални слоеве възможности за образование и издигане в обществото, остават на разположение само успокоителни хапчета, които са лишени от вякакво въздействие. Затова и германските политици не би трябвало да смятат, че ставащото във Франция не би могло да ги сполети тук.”

Точно на тази опасност от прелитане на искрата към Германия – се спира и Меркише Алгемйне Цайтунг:

“ Засега в Германия горяха само отделни коли. Няма място за сравнение с масивните пожари, които горят в съседна Франция. Има и множество фактори, които говорят, че френската искра няма да прелети към Германия. Въпреки това има поводи за безпокойство. Експлозивната смесица, която доведе до насилията във Франция, отдавна е ежедневие в някои проблемни берлински квартали като Моабит или Нойкьолн. Най-новото изследване на ПИЗА отново доказа, че чуждестранните младежи в Германия имат значително по-лоши образователни и професионални шансове, на което те все повече реагират със самоизолация. Това също е опасно. Защото уличните битки и привидно невинното оттегляне в паралелни светове имат едно общо нещо помежду си: те застрашават общия фундамент на едно общество”.

Ландсхутер Цайтунг обръща внимание на това, че е нужна не само интеграция на обществото –домакин, но и усилия на онези, които идват отвън:

“Интегрирането в обществото и професионалния свят може да стане факт, само ако хората участват активно. Не само във Франция, , но и в Германия, Белгия или Холандия, тази готовност е ниска. Групировки, класифицирани от властите като екстремистки и застрашаващи сигурността –като например Мили Гьорюш – правят зад кулисите всичко, за да осуетяват една успешна интеграция. Засега размириците са само френски проблем. Много скоро обаче те могат да вземат европейски измерения. А тогава?