Преглед на германските ежедневници

Абендцайтунг от Мюнхен смята, че поведението на Меркел значително се е различавало от това на предшественика и Шрьодер. Ето коментара на изданието :

“И в Китай тя нарече нещата със собствените им имена.Изявленията на канцлерката по отношение на нарушаването на човешките права права бяха също така ясни, както и казаното от нея за пиратските продукти. А срещата и с католическия епископ представляваше ясно защита на религиозните свободи. Самоуверените управляващи в Пекин запазиха спокойното си поведение и демонстрираха маската на учтиво усмихващи се домакини. Тайно в себе си обаче, те със сигурност са се учудили от изявите на желязната лейди от Германия”.

Меркише Одерцайтунг от Франкфурт/О. По същата тема отбелязва:

“Как да се държи човек спрямо една възходящо развиваща се световна сила, с бясно растящ икономически ръст и гигантски пазар? Федералната канцлерка Меркел направи един опит в това отношение.В Пекин тя изяви комбинация от предпазлива критика и демонстративна готовност за сътрудничество. Китай е прекалено важен, за да е допустимо небрежно отношение към него. И действително, на Германия и липсват инструментите, с помощта на които би могла да поставя под натиск властниците в Пекин. Това не се удава даже и на суперсилата Америка. Онзи, който иска да остане в играта с Китай, е принуден да преглътне някои неприятни неща. Към тях спадат нарушенията на човешките права и безогледната и безгранична пиратска продукция.”

Днешните вестници обръщат внимание и на решението на Конституционния съд за ограничаване на така нареченото “растерно” издирване на мюсюлмански екстремисти по определени признаци. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг изказва някои съмнения относно произнесеното решение :

“Действително има нужда от особена аргументация, доколко събирането и сравняването на данни, които по принципи са достъпни за всички, дълбоко засяга основните човешки права.Казано е например, че издирването по определени признаци като например произход, пол и религия може да играе стигматизираща роля. Вярно ли е по принцип, че тайното провеждане на една държавна мярка увеличава нейната интензивност? Как подобна държавна мярка може да сплашва, след като човек не знае нищо за нея? Трудоемкото събиране на информации по отделни признаци може и да е остарял метод, но също така стари са и многократно повтаряните аргументи от решението около преброяването на населението. Когато тези изречения се ползват некритично, това също може да доведе до опасности.”

Вестдойче Алгемайне Цайтунг от Есен разяснява контекста, в който следва да се разбира решението на Конституционния съд от Карлсруе. Там четем:

“Масовото убийство, причинено от ислямистите през 2001 година промени Запада. Той схвана, че принципи като свободата и гражданските права нямат никаква стойност, ако не бъдат ефективно защитавани. Антитерористичното законодателство, което отчасти ограничи правата и свободите на гражданите беше необходимото следствие от всичко това. Някои от мерките обаче не бяха съответни на действителната опасност – например издирването по определени белези, без наличие на конкретно подозрение. То отвори възможности за тайно следене. Добре, е че Федералният Конституционен Съд се намеси. Той възстанови равновесието между нуждата от сигурност и правото на свобода.”