Преглед на германските ежедневници

Всички издания са единодушни, че случаят представлява атака срещу свободата на словото. В тази връзка “Любекер Нахрихтен “ пише :

“ Не е задоволително, че въпросът за политическата отговорност остава открит. Повече от десетилетие в германското БеЕнДЕ се е работило, понякога отвъд границата на разрешеното. Отговорните политически лица от социалдемократическия и християндемократическия лагер обаче твърдят, че нищо не са знаели. Ясно е, че голямата коалиция няма да има особен интерес да проучи нещата и да внесе яснота. Имиджът и съдбата на действащи политици са заложени на карта. Затова пък опозицията има задължение, внимателно да следи, какво става.”

Вестник Тагесцайтунг от Берлин разглежда въпроса от друга гледна точка:

“Същинският скандал е в това, че има журналисти, които са склонни да се превърнат с доносници и да шпионират колегите си. Точно в този аспект, е редно журналистическата гилдия сега да не изпада в прекалено яростно и самодоволно възмущение. Не са само малкото, добре известни черни овце, които нарушавата общата идилична картина. Сивата зона е далеч по-голяма, отколкото се смята.”

И накрая по същата тема коментар на Оснабрюкер Цайтунг:

“Засегнат е имиджа на тайните служби, чиято дееспособност е по-важна от когато и да било с оглед на международната борба срещу тероризма. Тежко засегнато е обаче и името на медийния бранш, поради наличието на черни овце измежду стадото. Сега е нужно да бъде осветлена цялата тази неприятна афера.”

Много от днешните вестници посвещат и коментари на иракската политика на Блеър и Буш, както и признанията за допуснати грешки. Вестник “Абеднцайтунг” от Мюнхен отбелязва:

“Джордж Буш е прав. Абу Гариб беше лоша грешка. Само че във веригата от пропуски в политиката на Буш има далеч по- съществени от Абу Гариб. Например отказът да се види реалното положение на нещата. С подобна нагласа Буш и неговият министър на отбраната тръгнаха на война : лошо подготвени, нежелаещи да приемат съвети и без план за времето, когато ще настъпи мир. Онова, с което те разполагаха, беше достатъчно само за разрушаването,но не и за съзиданието Да не забравяме и Гуантанамо. Там световната суперсила подсече корените на онова, което е в основата на правовата държава. Там се разрушава онова, което Буш твърди, че защитавал.”

Ето и коментара на “Вецларер Нойе Цайтунг” по въпроса за политиката на Ирак.

“Звучи като подигравка, че приятелят на Буш Блеър сега е осъзнал, че решителността на противниковата страна била основният проблем в Ирак. Сякаш, че преди войната никой не се беше опитал да го предупреди за подобна опасност. Буш и Блеър все още вярват, че светът трябва да реди щастието си по техен маниер. Едва когато се откажат от тази заблуда и признаят действителността, ще може да се каже, че двамата държавници са признали грешките си.” – заключава вестникът.