Преглед на германските ежедневници от 30.1.

Кьолнският Експрес смята, че бойното поръчение, отправено към Бундесвера ще бъде една от най-опасните задачи, които той е изпълнявал до момента:

Рискът, някои от служещите там мъже и жени да не видят повече родината си, е голям. Но какви са алтернативите? Бундесверът да предостави битките на на другите от Великобритания, Норвегия, и Америка и да се ограничи до онези дейности, които не са опасни? Подобно нещо не е възможно, защото е ясно, че трябва рискът да е еднакъв за всички. Или пък международните войски ще трябва да се изтеглят от Афганистан изцяло и до оставят страната на талибани и терористи. Това също не е възможно: Бин Ладен и сие биха получили предпоставки за да планират нови атентати по цял свят. Не, на бойното поръчение на Бундесвера няма алтернатива."

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг също поздравява решението:

От лятото нататък, Германия ще изпрати допълнително около 250 пехотинци в Афганистан. Това решение е правилно, а и спешно необходимо с оглед на нуждата от солидарност в алианса. Въпреки това германското правителство на отбраната го е страх да обясни на предимно крично настроената общественост нуждата от едно решение, което на практика отдавна е взето. Ето че отново се използва фикцията за "искане от страна на НАТО" , на което не можело да се откаже. Този път дори беше поръчано писмо от главната квартира на алианса за доказателство. Това, че то пристигна тъкмо когато германският министър на отбраната Юнг се намираше на посещение в Кабул, едва ли е случайност. Това ненужно отбранително поведение в никакъв случай не помага нито на ситуацията в Афганистан, нито пък на обществената дискусия в Германия."

Меркише Одерцайтунг отбелязва, че Германия не може да прави изключение от останалите страни в НАТО и да отказва военен ангажимент за своите войници. Ето какво четем там:

Искането за части за бързо реагиране на Бундесвера в Северен Афганистан не е изненадващо. Почти всики партньори от НАТО, които са ангажирани в по-трудни региони край Хиндукуш, ясно показаха, че Германия не може вечно да се ограничава само до гражданска помощ по въстановяването на страната. Така погледнато федералното правителство досега направи всичко възможно за да предпази собствените си войски от опасни битки. Канада, която оплаква вече над 70 убити в Южен Афганистан, постави ултиматум, че ще изтегли войските си от страната, ако в опасния юг не бъдат изпратени допълнителни подкрепления на НАТО. Германия повече няма да може да се противопоставя на решението за военна мисия. Не е възможно Берлин да остави само другите да се бият за свободата на Афганистан. "

Ето накрая и мнението на Щутгартер Цайтунг:

"След 25 години гражданска война афганистанският народ е скептичен спрямо западния ангажимент, но не и враждебен. Шансовете за умиротворяването на тази страна с помощта на дългосрочен, подходящ ангажимент, не са лоши. Той трябва да съдържа военна компонента, защото талибаните са реална опасност. Необходима е също така гражданска помощ по възстановяването. От друга страна би било погрешно ако девизът е да се изпрати по повече от всичко, което вече е опитано. От една страна има огромни проблеми в координацията. Това важи за Бундесвера, както и за Брюксел и Кабул. Освен това някои партньори от НАТО, сред които и Германия трябва да си изяснят бъдещата си роля в Афганистан. Да се изтеглят оттам би било впрочем по-последователно, отколкото да продължат да я карат ден за ден.