Преглед на германските всекидневници

Коментаторите на днешните германски вестници съсредоточават вниманието си върху вътрешно-политически теми: ситуацията на капиталовия пазар, на голямата коалиция, предложенията за увеличаване на депутатските възнаграждения и данъчната система. От външно-политическите теми, на преден план изпъква визитата на турския министър-председател Реджеп Тайп Ердоган в САЩ и ситуацията в Пакистан, след обявяването на извънредно положение.

Вестник Дер Тагесшпигел от Берлин пише следното по повод данъчната система.

В световен и в национален мащаб се е създала една плетеница от данъци, разходи, субсидии и излишъци, която не може да бъде разгадана дори от професионалстита в гигантските администрации. Контролът е почти невъзможен. По този начин минимум е застрашено опазването на демократичните принципи. Политици като Фридрих мерц, или нюрнбергският професор Кирхоф са прави, като критикуват това състояние и настояват за радикално ново начало. Германия има нужда от нова опростена данъчна система. Данъчна система единствено за субсидии не й е необходима. Това, от което има нужда Германия е система, която предотвратява социално-политическите предизборни благодеяния, намалява държавната задлъжнялост, повишава справедливостта и подсигурява демокрацията.

Ханделсблат от Дюселдорф коментира предложението за създаването на национален инвестиционен фонд по следния начин.

Какво помага срещу скакалци? Най-добре, създаването на собствен супер-скакалец. Под това мото финансовият министър Щайнбрюк планира създаването на национален дялов фонд. Новият суперфонд обаче, чрез който правителството иска да предотврати нежелани сливания от чужбина, би бил мъртвороден. Няма финансова институция, която доброволно да влага пари във фонд, който не се управлява от икономическа, а от политическа гледна точка. А пък ако се стигне дотам, вноските във фонда да бъдат определени със закон, тогава много бързо трябва да бъде сезиран федералния конституционен съд. Проектът съответствува на известното старо изречение, придобило печална слава в автомобилната индустрия: Те вършат нещо!? И веднага потъва в назначимостта.

Мюнхнер Меркур коментира състоянието в християн-социалния съюз по следния начин.

Още от времето на пословично хитрия Франц-Йозеф Щраус в християн-социалния съюз се носи знаменитото и почти поетично изречение: Ние нямаме нужда от опозиция. Ние вече сме демократи! По времето на Едмунд Щойбер ситуацията беше по-прозаична. Но откак “старият” вече го няма, християн-социалният съюз отново откри и дори шлифова още повече старото мото на Щраус. Независимо дали става дума за помощите за безработни, за закона против тютюнопушенето, или за изплащането на километър- пробег за тези, които пътуват със собствено превозно средство до работното си място- наследниците на Щраус защитават всички мислими позиции едновременно, както и техните противоположности. Като една все по-прагматична партия, ХСС едновременно със собствената дейност, урежда и всички задачи на опозицията. Толоква много ХСС не е имало никога. А опозицията клати глава. Избирателите, за съжаление-също.

Ландсхутер Цайтунг/ Щраубингер Тагбалт коментира източното разширяване на ЕС. Във вестника четем.

Брюкселските атестационни комисии трябва да внимават. Защото, ако те пръво много бързо сложат на масата картата за разширявания и второ я изиграят много великодушно, хората не само ще им откажат своето съгласие, но и ще се погрижат чрез правителствата си, така важният за бъдещето на ЕС лисабонски договор да се провали. Общността трябва да остане отворена, няма съмнение. Но към нея трябва да се присъедини само този, който е способен доброволно и волево да бъде част от една общност, и то не от глад за парите от европейските фондове, а този, който е обладан от мечтата за мир и за гарантиране на човешките права.