Преглед на германските всекидневници

Бадише Цайтунг от Фрайбург коментира протестите срещу папа Бенедикт XVI по следния начин:

Зад цялата инсценировка се крие твърда властова полотика. Главата на Римокатолическата църква трябва да бъде принуден към още публични унизителни жестове. По този начин ще бъде унижено според сметките на мюсюлманските водачи, като иранецът Хаменей, цялото християнство. С този общ образ на врага перфектно се избягва отговорността към домашното насилие, кризи и беззаконие. Но дезинформацията може да има кървави последици. Също и германците, които си представяха своето положение с изблика “ние сме папата”, трябва да бъдат внимателни. Какво да се прави? Папата сам ни подсказа- Да не се поддаваме на провокации, а да разясняваме и пак да разясняваме. Въпреки че тази дума е съвършенно нова в речника на вярващите християни.

Лаузицер Рундшау от град Котбус продължава темата и пише:

Много деяния, извършени в името на кръста противоречаха на вярата. И в най-ново време църквата също съгреши, като мълча.Въпреки това този дълъг път на папата назад към корените на християнството е забележително достижение. И естествено няма нищо, за което да се извиняваме. Можем да спорим, дали други вероизповедания и религии са извървели същия път. По този повод един мюсюлманини, един евреин или един протестант могат и да се възмутят. Що се отнася междувпрочем до политическите измерения на аферата, обезсърчителното е, с какво безразличие Западът реагира на неблагоразумието, което сега е хванало на мерник църквата.

Генерал-Анцайгер от Бот коментира ситуацията в Унгария. Във вестника четем:

Лъже се при всички предизборни кампании. Това не е нещо ново, нито пък изненадващо.Необичайно е публичното признаване на тази практика и в политическо отоншение не е много шик Това, което е искал да каже на своите съпартийци унгарският министър-председател след победата в изборите не е просто лично поемане на вина. Тово е обрисовка на масивното самозалъгване, което впрочем практикуваха повечето унгарски политици години наред.Необичайно е също за европейските демокрации откритото извинение за сблъсъците между полицията и няколкото стотин националисти в унгарската столица. Безредици от този род са най-малкото от което има нужда Унгария, за да се измъкне от мизерията.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг също коментира сбълсъците в Будапеща. Цитираме:

Нито положението в страната, нито целите на размирниците могат да бъдат съпоставени с героичните дела отпреди петдесет години. Сега не става дума за борба срещу една диктатура и нейните чуждестранни окупационни сили.Сега иде реч да една реформаторска програма, чиито подробности демонстрантите не познават. Правителството на Дюрчани, след победата в изборите попадна в криза, която обаче може без съмнение да преодолее. Публикуванато на една поверителна реч проиднесена през сълзи и с пот начелото с общовати изрази от рода на – ние излъгахмe и т.н. принуждава правителствения шеф да дава обяснения в Бюксел, но в никакъв случай не застрашава неговото съществуване.

Нюрнбергер Цайтунг прави паралел между стара и нова Европа, във връзка със сблъсъците в Будапеща и пише:

Ако в Будапеща нямаше почти 200 души ранени, бихме могли дори малко да завидим. При новака в ЕС народът се възмущава от това, че безсрамно е лъган от правителството. Това е чиста проба емоция, съвсем различна от мъката на изпробвания Запад от Стария контитент, където сме свикнали, политиците често макари не директно да ни лъжат, но да ни информират некоректно. В Германия гражданинът по-скоро щеше безучастно да се облегне на стола, отколкото да излезе на улицата.