Преглед на германските всекидневници 05.09.2007

Болшинството коментатори днес се занимават със състоянието на социалдемократическата партия и опитът на нейния председател Курт Бек да въдвори ред сред съпартийците си. Някои вестници коментират и напрежението между САЩ и Китай по повод хакерските атаки срещу институции в Америка.

Ето какво пише по пъвата тема вестник Майн-Ехо ог град Ашафенбург.

По-малко от два месеца преди конгреса на социалдемократите в Хамбург най-сетне трябваше да прозвучи една твърда дума по адрес на вътрешнопартийните интриганти. А такива слова има в изобилие в речника на Курт Бек. Вътрешно-политическите борби между крилата на верните на Шрьодер реформатори и нахъсаните леви се изострят, защото партийният председател оставя на тъмно партията си относно личните си преференции. Добре, той не иска съюз с новата левица. Но какво иска тогава? В политическо отоношение, тактически и кадрово? Две години преди следващите парламентарни избори Курт Бек не може вече да се ограничава с ролята си на модератор. Ако той наистина иска да стане канцлер, трябва да каже и как.

Генерал-Анцайгер от Бон продължава темата и пише.

Дивидентите от реформите няма да бъдат вписани в положителния баланс на социалдемократите. Шрьодер пося, Меркел пожъна. Несправедливо е, но благодарността не е политическа категория. Какво тогава трябва да стори СДП? Да търси коалиционен конфликт? На какво отгоре, като най-добрият социалдемократ в това правителство е канцлера Ангела Меркел. И СДП не може да избяга от парадокса, в който сама се забърка. Партията никога не е искала действително реформите, които сега водят до успехи.С две последици: Тя не може сама да се хвали достатъчно убедително. От друга страна тя не може да се отвърне, защото това би застрашило успеха. И ето че тя се представя, като две партии в една, държани заедно само от председателя и неговите спорадични, но бездействени речи.

Вестник Нордбайеришер Курир пише не без сарказъм.

Естествено е някому да избият клапаните, при тези социологически показатели. “Подобна гадост повече няма да търпя”, изруга Курт Бек по адрес на вътрешната критика. Той ще влезе в партийната история като “баста-Бек”. Един “баста-канцлер” СДП вече имаше, ето че сега и вероятният кандидат за канцлер си изпусна нервите.

Пфорцхаймер Цайтунг пише по повод словесните изблици на Курт Бек следното.

Бек си остава Бек, с всичките си кусури. Това положение не се променя и чрез един изблик на гняв. Мнозина от онези, които сега демонстративно застават зад него, го правят сигурно защото много добре знаят, че в момента партията няма друга алтернатива на председятеля си. Това е всъщност късмет за Бек и беда за СДП.

Ето и коментарът на Берлинер Цайтунг по същата тема.

Този, който изначално се задоволява с ролята на модератор, тоест с формалната водаческа амбиция на председателствуващ, без да й придаде съдържание и да я съхрани, си остава модератор и тогава, когато има нужда от лидер. Точно такъв Бек видяха и пратийният съвет на СДП и представителите на различните крила в партията, един бесен модератор, а не водач. Човек не знае какво да пожелае на СДП в тази й незавидна ситуация. Но един истински шеф, партията все пак е заслужила.

Вестдойче Цайтунг от Дюселдорф пише в коментара си следното. Цитираме.

Изблиците на гняв вече не помагат. Те действуват по-скоро смехотворно. Какво трябва да последва след “мърморкото Бек” и “бастата-Бек”? Този Бек, който иска да избяга? Това би било по-скоро обещание, отколкото заплаха. Когато Бек говори за хора от втората и третата редица в партията, които злословят по негов адрес, той игнорира реалността. Преди всичко това е Франц Мюнтеферинг, по професия вицеканцлер и следователно човек от първата редица, който смята, че Бек не е способен. Широта Бек би демонстрирал, ако и сам види този факт.