Правото да просиш

Мартина С. получава малка сума пари от държавата. Тя е пенсионер по болест - има психично и физическо заболяване. Тя е безработният й съпруг получават общо 1300 евро на месец. Парите обаче не им достигат. За да могат да плащат сметките си за парно и ток, Мартина С. трябва да проси. От 2010 година обаче професионалното просене във Виена е забранено. На нарушителите се налагат глоби до 700 евро.

"Законът нарушава правото за зачитане на личния живот", казва адвокатът на Мартина С. Това не е единствената жалба срещу забраната. През последните месеци са внесени още пет.

Между 5 и 30 евро на ден

И Беата е една от непосредствените жертви на виенския антипросешки закон. Тя има две малки деца, заради които един или два пъти в месеца пътува от родното си село в Южна Словакия до Виена. Беата е безработна от години, мъжът й също. Тя проси, за да изкара пари за издръжката на децата, за сметките за тока, за храна и лекарства. На ден печели между 5 и 30 евро.

"В Австрия дискусиите за забрана на просията пламват обичайно тогава, когато се появи поредната група просяци от Източна Европа. Това, разбира се, се случва постоянно в последните години - покрай свободата на движение и присъединяването на източноевропейските страни към Европейския съюз", казва младият теолог Фердинанд Колер, който е сред организаторите на протеста срещу забраните за просия.

Просяците в Австрия си имат и лоби: обединение на съмишленици, включващо основно виенските Зелени и организацията neunerHaus (в превод - "в помощ на бездомниците"). Под мотото "Не искам да прося, но трябва да имам това право" те подкрепят жалбата срещу закона на просякинята Мартина С., внесена в Конституционния съд във Виена. Общинската съветничка от Зелените Биргит Хебайн коментира случая така:

Бедността не е красива, но е факт

"Разбирам, че бедността не е красива. Това обаче не може да бъде основание тези хора да бъдат обявявани за престъпници - така се засягат най-бедните хора." Мартина С. вече е била глобявана 20 пъти след налагането на забраната за просия във Виена. Какъв е смисълът от тези глоби и на кого служат? Мартина С. така или иначе не би могла да плати глобите в размер до 100 евро.

През последните години броят на бедните хора във Виена се е утроил. Мнозина зависят изцяло от подаянията. Сега Конституционният съд във Виена трябва да изясни дали в столицата и другаде забраната за просия е юридически издържана. Критиците на тази мярка я определят като напълно неприемлива.

"Можеш да дадеш или да не дадеш. Въпросът е да изпитваш все пак някакво уважение към тези хора, да не ги гледаш с отвращение или да ги обиждаш, което, за съжаление, се случва. Това са съвсем нормални хора, с които може да се общува. Всеки решава сам за себе си дали да даде пари", обяснява тезата си теологът Колер.

АГ, АРД, ВО, ДП, ДЩ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева