Правните проблеми от израелската окупация

В доклада се препоръчва на израелското правителство да направи основна промяна на отношението си към четвъртата женевска конвенция, към международния съд в Хага и спрямо наблюдателите на ООН в окупираните територии. Препоръките не са от международна организация, а от работна група на израелското министерство на правосъдието. Групата беше създадена от главния прокурор Менахем Мазуз, и трябва да проучи резултатите от оценката на международния съд от началото на юли, когато беше отправена сериозна критика спрямо стената към палестинските територии и към цялата израелска окупационна политика.

Ако препоръките на работната група бъдат приети присърце от правителството, тогава ще настъпи края на продължилото с десетилетия движение в противоположната посока. Въпреки че светът говори за окупирани територии, въпреки че вижда палестинците под окупация, само няколко години след шестдневната война през 1967 година Израел измисли собствена международно правна дефиниция, целяща да му спести статута на окупационна сила и обвиненията в нарушение на международни конвенции.

Става дума особено за Четвъртата женевска конвенция от 1949 година, отнасяща се до отношението към цивилното население под окупация. Там се предвижда, че окупационната сила не предприема в окупираните територии нито демографски, нито законови, икономически, социално или териториални промени. Основната идея на тази конвенция е, че окупацията е само временна. Израел обаче се настани завинаги на окупираните територии. Само година след войната през 1967 година на Западния бряг се появиха първите заселници и веднага беше създадена официалната заселническа политика. Палестинска собственост беше отчуждавана, местни жители бяха депортирани или интернирани. И без друго слабата икономическа структура на окупираните територии до голяма степен беше ”скачена” с Израел.

За да придаде на всичко това законност тогавашният правен съветник на външното министерсто Мейр Розене измисли тезата, че един район може да бъде окупиран в международноправен смисъл само ако преди това е бил суверенна държава. В случая с палестинските територии обаче това не е така. Действително ивицата Газа беше администрирана от Египет, но не беше считана за част от страната. Йорданският суверенитет над Западния бряг никога не беше признат от мнозинството държави.

Изводът на Розене от тази аргументация беше, че ако тези територии не са окупирани в международноправен смисъл, тогала Израел там не е обвързан от Женевската конвенция. Тази практична интерпретация впоследствие много улесни отношенията на Израел с окупираните територии и преди всичко строежа на еврейски селища.

Светът не възприе израелското тълкуване, не го възприеха дори СЩ. Само че докато няма шансове за мир не изглежда особено наложително Израел да се подлага на натиск.

Натискът не дойде отвън, а започна с договора от Осло от 1993 година между Израел и ООП. Ако Израел бъде призован да върне палестинските територии, то тогава само защото те са окупирани от него и той няма собственически претенции. За идеолозите на Велик Израел обаче това означава – защо трябва да се връща нещо, което не е окупирано, а е част от библейската земя Израел?

Към тези идеолози спада и премиерът Ариел Шарон. Поради длъжността си обаче той трябва да се грижи за намирането на решение и за изтегляне. Той все пак споменава изтегляне от Газа и дори преди няколко месеца за пръв път говори за ”окупация”. Шарон обаче иска да опази големи части от Западния бряг и препоръките на министерството на правосъдието не му идват на помощ.

В крайна сметка тези препоръки означават не само, че чудовищната гранична стена не бива да се изгражда на палестинска територия, но и че селищата там са недопустими и в хода на мирно уреждане трябва да бъдат опразнени.