Правителство без албанци в Македония?

В румънската столица македонците не получиха покана за присъединяване към Алианса, тъй като Атина не възнамерява да се отказва от съпротивата си срещу по-нататъшната западна интеграция на северната си съседка, докато Скопие не избере държавно наименование, което да не напомня за северно-гръцката провинция Македония. Тъй като обаче наименованието на държавата от македонска гледна точка е

Неподлежаща на преговори част от националната идентичност

преговорите по въпроса се провалиха. Можеше да се предвиди, че това външнополитическо поражение ще отслаби допълнително и без това крехкото правителство на премиера Никола Груевски. Сега се потвърди, че разпадането на коалицията след събитията в Букурещ е било само въпрос на време.

През нощта срещу събота македонският парламент взе решение за саморазпускането си и на първи юни ще се проведат предсрочни избори. В най-добрия случай след вота в балканската страна с по-малко от два милиона жители отново ще се стигне до извънредно трудни коалиционни преговори. В най-лошият случай, обаче, крехката балканска държава ще се озове пред криза, каквато не е преживявала от 2001 г. насам. Тогава Македония избегна гражданската война единствено благодарение на решителните американско-европейски действия.

Приклещена между и без това всяка по своему трудните съседни страни Гърция, Албания, Косово, Сърбия и България,

Македония е пред неясно бъдеще

Президентът Бранко Цървенковски се изказа /не на последно място поради партийно-политически съображения/ против разпускането на парламента.

Той предупреди, че Македония се нуждае през тези седмици от политическа стабилност и от консенсус между славянско-македонското мнозинство и албанското малцинство. Освен това предсрочните избори щели да навредят на реформаторския курс на страната, чиито елити хранят надеждата, че още до края на годината може да постъпи покана за започването на присъединителни преговори с ЕС, макар и тук, независимо от редица други фактори, отново да е възможно препятствие да се окаже наименованието.

Наистина председателят на парламента Георгиевски заяви през уикенда в Скопие, че не очаква регрес вследствие на провала на правителството, нито пък дестабилизация, ала това може да се окаже само пожелание.

Вотът беше в резултат на вътрешно-политическа криза

започнала още преди срещата на НАТО, но чието изостряне може би щеше да бъде избегнато в случай на позитивна вест от Букурещ.

Най-важната разделителна черта в Македония, обаче, не е между двете големи, подкрепяни от славянското мнозинство политически партии – Съюза на социалдемократите и ВМРО, а между тях и двете меродавни албански партии. Най-популярната сред албанското малцинство партия е Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети, бивш партизанин по косоварски образец. Когато преди изборната си победа преди две години Груевски избра да се коалира не с радикалния Ахмети, а със сравнително умерената Демократическа партия на на македонския албански лидер Мендух Тачи, бившият партизански предводител Ахмети заплаши, че ще се завърне към партизанската тактика и военните средства.

Груевски и Ахмети – двамата прогнозируеми победители на предсрочните избори през юни, дадоха ясно да се разбере, че нямат намерение да правят коалиция. Вероятно, обаче, те ще трябва да тръгнат към сближаване, за да могат да предпазят Македония от неуправляемостта. Възможно е наистина Груевски чисто аритметично да не трябва да разчита в парламента на Ахмети или на по-малката албанска партия на Тачи. Ала подобни сметки биха могли да завършат зле. В четвъртък и петък тази седмица Македония очаква германския президент Кьолер. Той ще пристигне в страна, намираща се насред предизборната борба.