По-малко корона, моля!

Есента дойде.Тя обаче няма да прилича на никоя друга. Защото броят на заразените с коронавирус отново расте. Независимо дали е изненадващо или не, разпространението на пандемията е изключително тревожно. С около 100 хиляди новоинфектирани на ден, Европа регистрира около едно трета от всички нови случаи по света. Мерките и ограниченията, които бяха въведени от европейските държави, явно не успяха да победят вируса. 

Новините уморяват

В последните месеци медии от целия свят публикуваха материал след материал. Те се опитваха да анализират защо в някои държави разпространението е далеч по-ограничено, отколкото в други, както и да посочат грешките, допуснати от най-тежко засегнатите. Какво точно предприе Италия, за да предотврати бързото избухване на втората вълна? Дали невниманието, прибързаното разхлабване или политическата некомпетентност доведоха до този ръст в случаите в Испания? И каква е тайната на успеха на Германия - типичното за германците стриктно спазване на правилата, индивидуалистичната култура или магическите лидерски качества на Ангела Меркел?

Много от тези опити за внасяне на яснота бяха изпълнени със стереотипи и, честно казано, не мисля, че безкрайното търсене на отговори за кризата ни донесе много, освен потвърждението, че силно копнеем да се отървем от този вирус. 
След месеци на търсене и фиксация върху числа и статистики се усеща умора. Новина след новина, заглавие след заглавие, всеки възможен аспект на вируса се осветлява, по отношение на всяко възможно въздействие се спекулира. Оттам нататък не е чудно, че хората се чувстват все-повече емоционално изтощени - особено на тези места в Европа, където и през лятото не успяха да си поемат глътка въздух.

Информацията има нужда от филтър

В тази сериозна ситуация медиите, включително "Дойче Веле", трябва много внимателно да подбират за кои аспекти от пандемията да информират и защо. Коя е най-необходимата информация за читателите, слушателите и зрителите? Единодушна ли е науката спрямо симптомите? Как можем да пазим себе си и околните? И как да държим отговорни тези, които взимат решенията за политиката по отношение на пандемията? 

Ситуацията е прекалено сериозна, за да рискуваме хората просто да изключат своя телевизор, защото са удавени от ненужна информация. Другите екзистенциални заплахи за човечеството - политическите преследвания, нарушаването на човешките права, липсата на толерантност и т.н. не бива да отпадат от дневния ред заради коронавируса. Това само би помогнало на тези, които се опитват да се възползват от пандемията, за да продължат или разгърнат още повече злоупотребата си с власт. 

Ситуацията в Германия не е толкова проста

Имам съвет и към всички чуждоезични медии: много е лесно ситуацията в Германия да се идеализира. Действително страната за момента е пощадена от най-страшното. Но кой може със сигурност да каже дали причините за това са демографски, дали е в резултат на въведените мерки, дали е късмет или комбинация от всички тези фактори? Със сигурност не може да бъде пренебрегнат фактът, че начело стои една жена, която е учен и се вслушва в науката. Но децентрализираната федерална структура на Германия създава ограничения за Меркел. Различните мерки, които се предприемат на регионално ниво, се превръщат във все по-голям риск за Германия да проиграе досегашния си успех. 

Финалната оценка за това как Германия се е справила с коронавирус все още предстои. Може би светът изобщо не се нуждае от подобна оценка. Може би, с помощта на медиите, трябва просто да се съсредоточим върху това, което можем да променим: да си измием ръцете, да носим маски, да спазваме дистанция. И да притиснем правителствата ни да помогнат на тези, които имат най-голяма нужда. 

Да не увеличаваме умората!