Почина писателят Александър Зиновиев

Впрочем Зиновиев, който бе изгонен от СССР през 1978 за “антисъветска дейност” и след това живя в продължение на двайсет години като “свободен автор” в Германия, никога не се идентифицира с дисидентската руска интелигенция, отстоявайки неотклонно своята индивидуална позиция. Като индивидуалист и особняк, атеист и проницателен аналитик, той критикуваше както идеологическия кадър на съветския режим, така и религиозни националисти от рода на Солженицин.

Преди да изпадне в немилост Зиновиев беше професор по философия в Московския университет, специалност теория на науката; на строгата логическа аргументация той държеше и като писател. В неговите “социологически романи” – нека припомним само “Зеещите висини”, “Жълтата къща” или “Хомо советикус” – дискурс и наратива, научна терминология и дръзка метафорика се свързват в един абсолютно неподражем стил. Многобройните му есета почти не се отличават от литературните му работи – и в двата случая става дума за сочна сатира, чието актуално значение значително надвишаваше художествената й стойност.

С неотслабнал ентусиазъм, след завръщането си в постсъветска Русия през 1998 Зиновиев продължи да пише книга след книга и да публикува безбройни статии в печата - само че колкото и рисковани, дори скандални да бяха тезите му, никой повече не се интересуваше от него. Зиновиев така би искал да бъде руския Суифт или поне Хъксли. Самочувствието му бе страховито, и на моменти почти смехотворно. Възрастният вече Зиновиев се чувстваше дълбоко обиден поради липсата на успех и влияние, което явно го караше да прави все по-предизвикателни изявления с така и несбъдналата се надежда да предизвика отново внимание.