Поуките за България от разкрития терористичен заговор в Германия

Да си представим за момент, че заговорниците от Германия са планирали терористични удари в България. Какво можехме да очакваме – дали службите щяха да ги надушат? Дали терористите щяха да бъдат хванати? Или пък българската агентура може само да гледа отстрани и да изпитва нещо като благородна завист срещу германските си колеги за професионално свършената от тях работа?

Промените, настъпили в Европа след края на Студената война, не подминаха и агентурните машини на страните в преход. Едни от тях се справиха по-успешно, като напр. Германия след обединението си, а други – като България, се оказаха не на висотата на предизвикателствата на новото време. Показва го не само разбития агентурен апарат и повехналият авторитет на службите, но и събитията от последните дни с обявяването на имената на бившите сътрудници на комунистическата тайна полиция. Отново не беше направена разлика между тези, които са били достатъчно аморални и са правели кариера в политическата полиция, и агентурата, която по време на Студената война се е занимавала с противника. Отделен въпрос е, как тогава е бил определян врагът. Факт е обаче, че светът беше разделен на две системи, които всеки момент бяха готови да се унищожат взаимно. И когато в такива условия работиш за една система, взаимното разузнаване е част от правилата на играта.

Друг пример.

Къде бяха службите, когато либийският диктатор Муамар Кадафи пишеше сценария за СПИН-заразата в Бенгази, и защо само България не разбра за това и не изтегли своевременно своите граждани от Джамахирията?

Експерти твърдят, че деморализацията в службите, но и сред населението като цяло, днес е толкова голяма, че е почти невъзможно да се поддържа един нормален агентурен апарат. А без такъв апарат е трудно да водиш не само ефективна борба срещу тероризма – не е възможно дори да разбереш, кого планират да гръмнат довечера или кой далекопровод ще остане без жици.

В този смисъл наистина можем да завиждаме на германците заради разумния начин, по който проведоха операцията по разкриването на заговора, вкл. за това, че не беше допуснато изтичане на информация към медиите. Вярно е - не можем да отречем, че българските служби проявяват усърдие и сътрудничат на партньорите си. Така напр. на Балканите вече има 2-3 мрежи, които работят наднационално по проблемите на организираната престъпност, трансграничните трафици и т.н.; службите разкриват някои канали, което означава, че не са съвсем безпомощни. Но те са далеч от онова състояние, в което агентурата има добро покритие на критичните точки, разполага с човешки и финансов потенциал да изпълнява професионално задълженията си, а цялата система работи като един добре смазан механизъм и дава информацията наистина навреме. От това състояние България все още е далеч, твърдят отново експертите. Казано просто – без да сме беззащитни правим каквото можем в дадените условия.

Надеждата е, че влизането на България в новите колективни структури за сигурност, като НАТО и ЕС, и най-вече европейските изисквания за хармонизиране с европейските стандарти на целия обществено-политически живот в страната, ще работят за съкращаване на сроковете, за да подредим и заградим двора си отново. Десетина години оттук нататък са един добър срок, твърдят специалистите. При положение обаче, че са научени уроците от годините на прехода, когато не беше направено почти нищо или много малко зар подобряване на превантивната дейност. Да се надяваме, че дотогава България няма да се придвижва от периферията към центъра на интересите на международния тероризъм или ислямския фундаментализъм. Все пак при сегашното състояние на разбития агентурен апарат последствията биха били катастрофални.