Поспаланковците живеят рисковано

Дали действително сънят е така важен за хората, както навиването за часовника? Или пък е само един от начините за прекарване на нощта? Много научни изследвания доказват, че продължителността на човешкия сън оказва влияние върху продължителността на живота, казва психологът Юрген Цулей от университета в Регенсбург.

Здравословният и достатъчен сън може действително да удължи човешкия живот. Това доказва голяма японска студия, в която са събрани сънните привички на над 100 000 мъже и жени на възраст между 40 и 79 години. В продължение на няколко години учените проследяват здравословното състояние на участниците в експеримента. Резултатът: при хората, които спят по-дълго от седем часа, нараства рискът от по-ранна смърт. А при поспаланковците, които прекарват над десет часа в леглото, рискът се увеличава до 30 процента.

Фазите на съня

При хората, които спят по-малко от седем часа, рискът също нараства, но не така драстично, както при поспаланковците. Медиците и изследователите на съня от Регенсбург са установили, че средният германец си ляга обикновено в 23.04 ч., има нужда от 15 минути, за да заспи и се събужда в 06.18 ч. сутринта. Тоест средният германец спи 6 часа и 59 минути и има така необходимия сън за дълъг живот.

Имунолозите от университетската клиника в Любек са открили защо човек понякога има нужда от повече, а понякога от по-малко сън. Според експертката Таня Ланге имунната система има нужда от почивка на съзнанието. "Когато човек изпадне във фаза на дълбок сън, в тялото започва един вид регулиране на много хормони", казва Таня Ланге. По време на сън намалява концентрацията на стресовите хормони като адреналин, ноадреналин и кортизол. В замяна на това се повишава концентрацията на хормоните на растежа - мелатонин и пролактин.

Повечето клинични изследвания доказват, че човек има нужда поне от три фази на дълбок сън, за да може имунната му система да се възстанови. Фазите на дълбок сън се редуват с фази на дрямка или дори с будни фази. Будните фази обаче са толкова кратки, че човек после не си спомня за тях. Според психолога Юрген Цулей е съвсем нормално човек да се буди до 28 пъти на нощ.

Мозъкът ни е вечно буден

Клиничните изследвания на спящи хора разкриват някои от загадките на човешкия сън. Със сигурност се знае, че сънят е важен, за да може организмът да преработи и оцени преживяното през деня. Това, че мозъкът ни си почива по време на сън, вече е опровергано. Когато сънуваме интензивно, мозъкът ни дори е по-активен, отколкото когато сме будни.

Друго важно заключение е, че имунната система има нужда от съня. Изследвания при бозайници, продължили две години, установяват, че при по-дълго спящите животни се увеличава значително броят на белите кръвни телца. Те от своя страна са от изключителна важност за имунната система.

Все пак сънят си остава биологическа загадка. Въпреки че "отнема" голяма част от живота ни и за него са изписани стотици хиляди страници, до ден днешен все още няма консенсус около неговата функция. От цитираните по-горе изследвания научихме поне следното важно правило: спете около седем часа, за да бъдете дълголетници.