1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Последната година на прехода в България

29 декември 2006

До приемането на България в Европейския съюз остават броени часове За емоциите на това очакване са следващите няколко минути./Еми Барух/

https://p.dw.com/p/At4X
Снимка: dpa - Report

Дни на трескава равносметка – така завършва всяка последна седмица от последния месец на всяка година. 2006-та обаче е особен финал на една дълго отлагана историческа епоха за България.

Не е трудно да си спомним какво ни вълнуваше на този ден точно преди една година. В политическия календар на страната, в публичното пространство и в ефира звучеше като обертон очакването за европейското членство на България. Днес, часове преди да настъпи денят, който придоби някаква заклинателна сила през последните няколко сезона, можем да не крием емоциите си:

Случи се!

Успяхме!

И нека не се опитваме точно сега да отмерваме грамажа на персоналните заслуги. Защото от кота Брюксел това е успех на всички български граждани.

И все пак, ако погледнем назад, към последните дни на миналата календарна година и първите на тази, която сега си отива, ще си спомним, че предчувствието за успех беше колебливо, въпреки че още от началото на 2006-та вече се открояваше бляскавият начин, по който България успя да убеди Западна Европа, че е готова да стане част от еврозоната…

Без да спестява своите нерешени проблеми, без да крие трудностите на това, което предстои и без да лъже своите сънародници, екипът на министъра по европейските въпроси елегантно смени предварителните графици, които Брюксел беше заложил в схемата на разширяването. Пестеливите на комплименти евробюрократи похвалиха страната ни и България стана разпознаваема върху размитата за европейците Балканска мъглявина.

И миналата година, и днес това постижение не се посреща еднозначно вътре в страната. За поколението на нашите родители – членството на България в Европа ще бъде усещано през цената на хляба и доматите, която със сигурност ще се повиши. За нашето поколение членството в Европа ще бъде усетено през новите перспективи за децата ни. А за следващото поколение членството в Европа ще бъде възприемано през призмата на различния избор на професионални възможности, ще бъде възприемано хладнокръвно, пресметливо и делово.…

След няколко часа ще прекрачим символичната граница във времето и ще пренесем оттатък както своите страхове, така и своите надежди – един хаотичен коктейл от песимизъм и оптимизъм, съответстващ на аритмията на нашето всекидневие. Интересно време – в което България след едно дълго отсъствие отново заема полагащото й се място в общия европейски проект.