Посещението на Путин в Германия

Всичко беше както обикновенно: канцлерът и неговият Московски гост демонстрираха приятелството си не само чрез прегръдки под светлината на прожекторите, но и на фона на мекото сияние на един многообещаващ икономически проект. Икономически представители на двете страни подписаха договор за строежа на газопровод от Русия, преминаващ през центъра на Балтийско море и водещ пряко към Германия.

Строежът на газопровода е проект за милиадри, който има добри икономически изгледи, но пък предвещава някои тежки политически усложнения. Канцлерът подсигурява на германското енергийно снабдяване частица от бъдещето. Участващите в проекта фирми се радват на инвестициите и печалбите, които ги очакват. Руското правителство изкова желязото още докато е горещо и преди евентуалното ново германско правителство да е предприело нещо по-различно.

В Полша, в балтийските републики и в без друго разтърсваната от тежки кризи Украйна, са възмутени, което е разбираемо. Там се чувстват измамени от “големите”. До момента пътят на руския земен газ към Германия преминаваше именно през тези две страни и те можеха да взимат транзитни такси за протичането на горивото. Във Варшава даже стигат до някои прекалено радикални формулировки от типа на “Пакта Путин-Шрьодер”, с което искат да напомнят за оказалия се твърде крехък и все пак фатален пакт между Сталин и Хитлер. Литва също се чувства разтревожена и говори за някакви – според нея – заплашителни сценарии за прекрояване на политическата карта на Европа под наметалото на руско-германския енергиен съюз.

Независимо, че страховете и опасенията на засегнатите държави са разбираеми, тези техни предположения все пак отиват твърде далеч. На Шрьодер може и да му липсва особен политически финес и желание за съобразяване с проблемите на малките партньори, докато Путин съвсем съзнателно цели с тази нова сделка да удари шамар на някои от твърде надигналите нос съседи, които не рядко са му създавали големи ядове. И все пак - не е възможно във всичко това да се виждат мрачни геостратегически планове в ущърб на новите страни-членки на ЕС. Подобни теории просто са лишени от всякакъв политически реализъм.

Малко преди изборите в Германия канцлерът се възползва от възможността, да направи и положителна равносметка на германо-руските отношения.Ако на изборите на 18 септември не стане някаква извънредно голяма изненада, Шрьодер вероятно за последен път се е срещнал с Путин в качеството си на канцлер. В продължение на 5 години отношенията между двамата бяха образцови, както и отношенията между двете страни като цяло. Това не е малко, като се има предвид, колко тежко е бремето на историята и загиналите милиони хора и от двете страни. Шрьодер и Путин не просто си говореха на един и същ политически език, те можеха да разговарят помежду си и на немски – което в дипломацията винаги е огромно предимство.

Разбира се, през всичките тези години Шрьодер съзнателно избягваше да види всичко онова, което би могло да наруши тази хармония: войната в Чечения, също както и дефицитете на правовата държава в Русия, ограниченията на свободата на печата и разширяването на президентските властови структури. Върху Шрьодер остава петното, че не се възползва от личното си приятелство с Путин за да го конфронтира с честна и открита приятелска критика по проблемите, за които стана дума. Това нарушава имиджа на Шрьодер като защитник на човешките права. Дали визитата на Путин ще окаже голяма помощ на канцлера в предизборната борба е съмнително като се има предвид, че данните от допитванията са отрицателни. Впрочем Путин едва ли е най-удачният предизборен помощник, неговият имидж на Запад и без друго не е най-добрия. В едно обаче канцлерът има право: германо-руските отношения трябва да бъдат поддържани, независимо от личните отношения между водещите политици. Така погледнато, ще бъде интересно да се наблюдава, как ще изглежда руската политика на Германия при една канцлерка като Меркел. Тя пък ,впрочем, говори руски.