Портрет на съдията Абдел Рахман

Когато в родното му място Халабча загиват 5000 кюрди от отровен газ, Рауф Рашид Абдел Рахман е вече на възрст, в която може да прави разлика между право и безправие. На два пъти кюрдът е бил осъждан на доживотен затвор от същия режим, чийто върховен ръководител по онова време е Садам Хюсеин. Днес той е изправен пред съда, а кюрдския юрист Абдел Рахман ръководи съдебния процес срещу бившия диктатор.

68- годишният бивш диктатор и роденият през 1941 година Абдел Рахман принадлежат на едно и също поколение, но и на два съвсем различни свята. “Нямай наглостта да се наричаш иракчанин” – му изкрещя Садам, когато съдията го отзова от съдебната зала, поради това, че постоянно пречеше на работата. Неустрашимият съдия от скоро ръководи процеса срещу Садам и седмина съобвинени . Неговият предшественик - съдия Ризгар Мохамед Амин – също кюрд – подаде оставка, след като представители на правителството го бяха обвинили, че води процеса прекалено либерално. Амин се обръщаше учтиво към Садам, наричайки го “господин” и се опитваше да игнорира неговите постоянни тиради. По този начин той искаше да демонстрира, че процесът е честен и че спазва международните стандарти – което не е никак маловажно, като се има предвид, че според иракското право Садам го заплашва смъртна присъда. Иракските медии обаче подлагаха съдия Амин на постоянни подигравки. Мнозина жертви на диктатурата в Ирак също трудно понасяха прекалено благородното отношение към Садам.

Упрека, че пипа бившия диктатор с “кадифени ръкавици”, новият съдия едва ли ще чуе. Още при първото си появяване в съда той се обърна към Садам и му заяви “ Аз ви говоря на ясен е разбран арабски език и не ме прекъсвайте!” В Четвъртък той даже и не покани обвиняемия на заседанието, след като неговите защитници предния ден бяха обявили, че ще го бойкотират. Адвокатите на Садам настояват за оставката на новия съдия, поради това, че бил предубеден с оглед на станалото в Халабча.

Предмет на съдебния процес всъщност е друго престъпление, при което през 1982 година в Дуджаил загиват близо 150 шиити. Абдел Рахман знае, какво е, на косъм да си се измъкнал от ръцете на една диктатура. Още през 1963 година – когато партията Баас поема властта в Ирак, Абдел Рахман е осъден на доживотен затвор поради това, че членува в Демократичната партия на Кюрдистан. През 1967 година той излиза на свобода, но дълго носи белезите на изтезанията. От 1973 до 1976 година отново е зад решетките. Абдел Рахман е женен, с три деца. Той завършва висшето си образование в Багдад и после прави кариера в кюрдската част на Ирак. Последната му длъжност там е била на апелативен съдия в Ербил. Неговите колеги го характеризират като “честен и уравновесен”. И Абдел Рахман иска, също като предшественика си Амин да предложи на Садам честен съдебен процес – т.е. обратното на онова, което режимът, воден от Садам, олицетворяваше в продължение на 35 години.