1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Поредната драма в Реформаторския блок

Полина Паунова1 септември 2015

Поредната драма в Реформаторския блок се разигра за ден и бе решена за час. Тази разпра няма да е последната, но окончателното разцепление в РБ ще се случи вероятно едва тогава, когато каже Борисов.

https://p.dw.com/p/1GOvV
Снимка: BGNES

Коментар на Полина Паунова:

Точно едно денонощие. Толкова време беше необходимо на Реформаторския блок, за да си организира сам, а после и сам да си реши поредната вътрешна драма. Тя нито беше първата, нито ще бъде последната. Но свадата, разиграла се в неделя и понеделник, изглежда доста странно на фона на обясненията за единство, желано уж от всички пет партии в малката дясна коалиция.

Въпросът за единната регистрация на РБ в ЦИК преди местните избори наесен се реши за около час, на заседание с представители на всички формации. След срещата от Блока пуснаха официално съобщение, според което на съвместното си заседание петте партии са "решили единодушно да се явят на местните избори с обща национална регистрация".

След края на заседанието лидерът на ДБГ Меглена Кунева обясни, че постигането на споразумение е било лесно. Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък заяви, че винаги е бил оптимист за преговорите в рамките на Блока. Подобно мнение изказа и военният министър и лидер на БЗНС Николай Ненчев. В същия дух бяха и думите на председателя на СДС Божидар Лукарски.

Ако сте непредубедени и не познавате предисторията, медийните анонси за напрежение в Блока със сигурност са Ви озадачили. Защото в понеделник изглеждаше, че напрежение няма.

Раздорът

В неделя обаче нещата стояха по-различно. На пресконференция Радан Кънев съобщи, че три от партиите в Блока - ДСБ, БЗНС и НПСД, са постигнали съгласие за явяване на местните избори с единна регистрация като РБ. Кънев анонсира и предстоящи разговори със СДС и ДБГ. И каза още нещо: заради неяснотите около това как партиите от РБ ще се явят на изборите, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се е обаждал на "трима-четирима" представители на Блока с покани да станат кандидат-кметове на ГЕРБ, а други молил да не излизат срещу партията на този вот.

Веднага след въпросното изказване ръководствата на ДБГ и СДС излязоха с декларация, в която определиха постигнатото от ДСБ, БЗНС и НПСД съгласие за общо явяване на изборите като "опит да се подмени сериозният разговор за явяване с единна регистрация на вота с неистини".

Двете партии припомниха, че още през април ДБГ са предложили съюзът да се яви с обща регистрация, а по-късно са поискали да се подпише и коалиционно споразумение за съвместно явяване на изборите. Затова и инициативата на ДСБ, БЗНС и НПСД беше наречена "пореден опит за бламиране на учредителното споразумение на петте партии от Блока".

Стигна се дотам, че ден по-късно от ДБГ намекнаха за марката „Реформаторски блок“, която преди година бе патентована от предприемчивия съратник на Кунева Настимир Анананиев.

Възможните причини

Защо обаче, грубо казано, единството на Блока, което е посочвано като основна цел на всички партии в него, стана причина за раздор? И защо формалният повод се оказа единната регистрация пред ЦИК, което е по-скоро технически въпрос? При това въпрос, който изглеждаше единодушно решен още през пролетта.

Краткият отговор гласи: защото няма как да бъде изтъкнат друг аргумент. По-разширеното обяснение включва разочарованието, което усещат политиците от Блока. Но не тяхното лично разочарование, а това на избирателите им. Партийните лидери на Реформаторите добре знаят, че за онези 7% гласоподаватели, разпокъсани между петте десни партии, коалицията с ГЕРБ, националистите от ПФ и проруската партия на Първанов бе трудна хапка. Най-горчивият залък обаче се оказа т.нар. „исторически компромис“ с ДПС.

След това съглашателство (макар и поводът да бе благовиден - съдебната реформа) Блокът загуби не само опозиционния, но и реформаторския си ореол. Докосна се до властта и започна да я консумира с удоволствие. Разноликите формации в Блока все по-отчетливо не искат да се разделят с управлението - въпреки заявките, че това е „най-лесната стъпка“.

Негативите от управлението пък ясно ще си проличат на предстоящите в края на октомври избори, които за РБ едва ли ще са с благоприятен изход. Прогнозите на анализаторите не са особено добри, а представители на дясната коалиция вече си поставиха минимална цел - 50 кметски места.

И когато предварителните заявки не се сбъднат, а разочарованието от липсата на реформи и от подчиняването на Блока на ГЕРБ стане видимо, ще трябва да има някой виновен. Някой, консумирал власт повече от другите. Някой, неизпълнил предизборните ангажименти. Някой, работил против интересите на РБ.

Plakate von der Partei Reformblock
Централата на РБСнимка: BGNES

Единни в липсата на единност

Подобно разграничение може да се случи само с ясни демаркационни линии още преди изборите. А това пък е подпомогнато от отказа на СДС и ДБГ да допринесат за единението на Реформаторите. Именно разноликата физиономия на Блока улеснява значително неизбежното бъдещо разцепление (без значение дали то ще се случи в по-далечно или по-близко бъдеще).

Неслучайно Петър Москов (заместник-председателят на ДСБ), а не кандидатът за лидер на бъдеща реформаторска партия - Радан Кънев, постави отново въпроса за формално обединение. Вероятно очакваният резултат бе именно мълчанието на Кунева и Лукарски, които вече спънаха един опит за формално обединение.

Липсата на такова обединение позволи например на политическия номад Янко Станев уж независимо от ръководството на СДС да оглави варненската структура на партията и отново уж независимо от ръководството да подкрепи кандидата за кмет на ГЕРБ, а не номинацията на РБ. В тази посока бе и намекът на Радан Кънев за пряка намеса на Борисовата партия в предизборните дела на Блока.

Развръзката

Иронията е, че макар сочена за една от основните причини за напрежението сред Реформаторите, партията ГЕРБ всъщност е на този етап основният сплотяващ елемент в Блока. Вероятно разцеплението на разнородните субекти в този съюз ще дойде тогава, когато Борисов реши кое крило на РБ предпочита за свой партньор. Докато този момент не настъпи, всеки скандал ще е само подгряване, а всяка драма ще се разиграва в рамките на едно денонощие и ще се решава за около час.

А има и още нещо: от това кои Реформатори ще предпочете премиерът, ще си проличи дали и това правителство ще бъде изцяло подчинено на модела „Пеевски“ или просто ще си партнира с него. И в двата варианта възможностите за реформи (а оттам и за оправдаване на съществуването на РБ) са минимални.