1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как се употребяват масите

21 юни 2007

Европейската поп-сцена се превръща в един от модерните начини за прокарване на политически послания. Младежта е тяхната аудитория. За два примера от последните дни в София и Загреб ще стане дума в следващите минути.

https://p.dw.com/p/Ayxm
СкинарСнимка: AP

Вчера вечерта по време на концерт в София голяма група скинари , които бяха определени от очевидци като фашисти, предизвика масов бой нападайки с бутилки друга група пънкари, като по време на този нетипичен за страната инцидент много от младежите са били ранени, а на някои от тях се е наложило да бъде оказана спешна медицинска помощ, поради получените черепно-мозъчни травми.

Няколко дни по-рано – пак на концерт, този път в Загреб, един местен поп изпълнител известен с про-нацистката си ориентация, възмути част от хърватската общественост декорирайки сцената със символите на усташите - про-фашисткия режим в страната по време на Втората световна война.

Общото и в двата случая е опитът за демонстрация на трайно присъствие на днешната публична сцена на устойчиви крайно десни ядра, чиито характеристики са нетолерантността, крайният национализъм и опасната близост с фашизоидните идеи на миналото. Общото са черните дрехи, фашисткия поздрав и пречупения кръст…

Разликите са в пропорциите и в обществения резонанс: от една страна в днешна България не е имало повод досега да се говори за такива мащаби, и в същото време всеки регистриран вандализъм обикновено води до публично осъждане. Що се отнася до случилото се на стадион Динамо в Загреб - липсата на реакция на хърватските официални власти за тази публична демонстрация на носталгия по един от най мрачните периоди в историята на страната в присъствието на 60 хиляди души, между които и парламентаристи, доведе до остра реакция на Международния център за преследване на военнопрестъпниците «Симон Визентал» и на еврейската общност в страната.

И в двата случая посланието е обърнато към младежката аудитория. Към онази възрастова група, която не е свидетел на най-тежката европейска травма – периода на Втората световна война. И в двата случая се разчита на популистки манипулации, които са обичайното и изпитано оръжие за обработване на общественото мнение на многолюдния Стар континент.

Една от темите, които американският филантроп и милиардер Джорж Сорос засегна по време на посещението си в София, бе свързана с ролята на популизма в демокрацията. «Основната цел на демократичния дебат е да бъдеш избран и да останеш на власт», каза Сорос и всички средства, които демокрацията позволява – а манипулирането на общественото мнение е едно от тях, са позволени.

Точно това всъщност е основата на популизма – прости обяснения на сложните процеси в реалността, които са достъпни за хората и им позволяват да си обясняват – макар и невярно обществените процеси. Светът е черо-бял. А хората се делят на лоши и добри, на наши и ваши.

В сложната архитектура на нова Европа, която се отличава с многогласието на своите лидери, и с многообразието на историческия опит на държавите-членки, особено след разширяването – това обяснение продължава да прокарва разделителна линия в модернизиращите се общества. Поп-сцената и нейните фенове – както стана ясно през изминалата седмица са също територия за политически послания. Към тях просветения елит не може да е безразличен.