Помощта за развитие на африканските държави

24 милиарда долара – това е помощта, която определи през 2003 година международната общност за държавите южно от Сахара. Разделено на глава от населението това е по 35 долара на година, а това е твърде малко. Изтъкват го правителствата на развиващите се страни, изтъкват го и представители на държавите-дарителки. Комисията на Тони Блеър за Африка предложи удвояване на плащанията, а Джефри Сакс, председател на проекта на ООН за милениума дори предложи утрояването им.

Ключовата дума е проект на милениума. Още преди пет години беше подписан документа с целите на хилядолетието – преполовяване на бедността, спиране разпространението на Спина, основно образование за всички деца – това са само някои от тях. Експерти обаче предупреждават, че влиянието на държавите-дарителки и на средствата им може да бъде надценено. Ако целите не бъдат постигнати политиката за развитие ще изпадне в криза и развиващите се държави ще попаднат окончателно в капана на бедността. Ето какво казва Петер Волф от Германския институт за развитие.

“Това е най-трудното в целия процес, да си представим как страните южно от Сахара се отказват от помощта за развитие, иначе те постоянно остават зависими от нея.”

По задача от германското правителство Петер Волф се опитва да пресметне например разходите в Танзания за постигане на целите на милениума. Например здравеопазването – какви ще бъдат разходите за борбата със спина, маларията или туберкулозата. Решавакщият въпрос е как може да помогне в това отношение Германия и другите държави? Експертите критикуват, че проектите за развитие не помагат за дългосрочните цели. Без пари отвън не става нищо, но структурите на развиващите се страни все още не са достатъчни за да усвоят и употребят разумно средствата. Петер Волф посочва, че това се отнася за равнищата от болничната администрация, после районната администрация, та чак до министрите.

“Това има много общо с политиката. Има нещо общо с това кой поема отговорността и кой е контролиран. Има ли обществен контрол върху бюджетите, също и на местно равнище? По принцип може да се каже, че политичската класа в Танзания не подлежи на контрол.”

Демократични принципи и функциониращи институции – с тези понятия Волф засегна сърцевината на актуалните дебати за Африка т.н. добро управление. Докато самите държави не го осигурят, какъвто е разпространеният аргумент, няма да бъдат постигнати и целите на милениума.

И така – повече пари или по-добро управление или пък и двете едновременно? Изглежда все още въпросът е кой е правилния път към целта. За някои експерти по помощта за развитие обаче самите цели на милениума крият опасността през отчетната 2015 година бедността да не бъде намалена наполовина. Колкото многостранни са проблемите, толкова многостранни са и отговорите. В крайна сметка според специалистите медународната общност носи отговорността да съгласува плановете си, вместо както в миналото да се разпокъсва в множество отделни действия. Поради многобройните теми не липсват възможности за сътрудничество.