1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Помогни, дари...

Иван Бедров25 декември 2013

И в богатите общества има място за благотворителност, но в България липсата на системни решения в здравеопазването често се прикрива с шумни благотворителни кампании, организирани от самата държава. Анализ на И. Бедров.

https://p.dw.com/p/1Agbn
Снимка: BGNES

Най-големите благотворителни кампании се радват на широко медийно отразяване, но в тях липсва конкретна цел, ефектът им е трудно измерим и се отличават с непрозрачност. Такъв извод прави Българският дарителски форум (БДФ) - влиятелна неправителствена организация, която вече десета година обединява, представлява и подпомага големите дарители, както от бизнеса, така и от гражданския сектор. Най-известната сред подобни кампании е инициативата “Българската Коледа”, организирана за първи път през 2003 г. от президента Георги Първанов и продължена от наследника му Росен Плевнелиев.

Красимира Величкова, изпълнителен директор на БДФ, отбелязва старанието на президентската администрация през последната година да преформулира целите на инициативата “Българската Коледа” в по-сериозни системни решения за детското здравеопазване. Величкова обаче коментира със съжаление, че това е било постигнато в твърде малка степен.

Според нея една дарителска кампания трудно може да реши системен проблем: “В същото време кампанията на МВР в подкрепа на децата на загинали или пострадали служители на МВР с всяка изминала година става все по-непрозрачна и въпреки това огромен брой медии я подкрепят без всякаква критичност”, допълва Величкова.

Кампаниите прикриват липсата на реформи

Gesundheitswesen Bulgarien
Кадри от психиатрията в КурилоСнимка: Andrey Getov

Безспорно тези кампании помагат на конкретни деца и това обяснява липсата на критичен поглед към тях. Въпросът е обаче могат ли те да бъдат по-ефективни? “Ако целта е да се компенсират дефектите на нереформираната здравна система - едва ли това е възможно. Държавата харчи през бюджета близо 3,5 млрд. лева за здравеопазване, което е хиляди пъти повече от онова, което събира “Българската Коледа“. Държавните разходи трябва да са по-ефективни. Само така се решават големите проблеми”, убеден е Георги Ангелов, старши икономист в Института “Отворено общество”.

“Не можем да се заблуждаваме, че публичният ресурс в България е достатъчен, за да функционират адекватно обществените системи”, казва Красимира Величкова. Тя изрежда това, с което гражданите помагат на системите да функционират - средства, доброволен труд, лично участие. “Колкото и да сме свикнали с апелите за дарение за лечение на хора обаче, е абсурдно да мислим, че може дългосрочно да се разчита на дарителски кампании, когато става дума за здравеопазване”, допълва Величкова.

Въпреки това политиците са последователни в желанието си да организират и да стават лица на благотворителни кампании. Обяснението на Георги Ангелов е просто - политиците искат да направят нещо просто, видимо и разбираемо, защото им е трудно да обяснят и да покажат ефекта от основната си дейност: “Това не е полезно обаче, защото измества фокуса и оставя на заден план именно трудните и невидими, но крайно необходими институционални реформи”.

С какво се занимава държавата?

Spendendose Fünf-Euro-Schein
Не всички жертви на нереформираното здравеопазване получават помощСнимка: picture-alliance/dpa

Не е работа на държавата да организира благотворителни кампании. Факт е обаче, че в акциите с участието на висши политици дарителите са по-благосклонни да откликнат. “Остава неясна мотивацията на по-крупните дарители - дали те се включват заради подкрепа на каузата или заради желанието си за близост до определен “властови център”, пита се Красимира Величкова. Основен въпрос остава и отговорността, която държавата по принцип носи в здравната и социалната сфера. Георги Ангелов припомня, че държавата и благотворителността са съвсем различни по същността си - “Едното се базира на бюрокрация, а другото - на резултати и доверие от страна на дарителите. Не е лесно да се съвместяват двете неща”.

Най-важни във всички кампании са конкретните хора в нужда. Но задоволяването на техните потребности не е гарантирано когато се работи на принципа на кампанийност. “Дарителската съпричастност рядко е предвидима и още по-рядко може да бъде планирана - а и не е редно да се прехвърля изцяло отговорността от институциите към дарителите”, предупреждава Величкова. Другото, което правят институциите, освен да организират благотворителни кампании, е последователно да губят доверието на гражданите. Според Красимира Величкова, липсата на доверие обяснява и един нов феномен: “Все по-често виждам кампании, организирани за лечение на деца, които дори не са потърсили съдействие от Фонда за лечение на деца или от Министерството на здравеопазването – т.е. те предварително не вярват, че там ще намерят подкрепа.”

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми