Полша – рекетьор или жертва на рекет?

Путин нарече поведението на Полша рекетьорство. Явно е, че той самият се опитва да вкара клин в отношенията между старите страни-членки на ЕС и Полша, чиято самоуверена политика спрямо Русия предизвика значително объркване в Брюксел.

Без полското “да” обаче ЕС не може да сключи нов договор за сътрудничество, който би трябвало да замести остарялото споразумение от 1997-ма година. Решенията в ЕС все още се вземат с пълен консунсус на 25-те държави. Полша има една цел: да получи гаранции за това, че с новото споразуение ще бъдат защитени не само интересите на старите страни-членки от ЕС ,но и нейните собствени. И докато западноевропейските държави искат да си осигурят постоянен приток на енергия от Русия, Полша се опитва да накара Русия, да позволи преноса на нефт и газ от Централноазиатските страни през територията си. Полша се чувства изолирана, най-вече заради постигнатото между Берлин и Москва споразумение за строеж на газопровод през Балтийско море. Така русия ще изнася газ директно за Германия. Полските искания се базират на така наречение протокол за транзитен внос от 1994-та година, който Русия все още не е подписала. И ЕС има искания в енергийния сектор, които иска да осъществи чрез така наречената Харта. Тези искания се отнасят до либерализирането на руския пазар, т.е. до достъпа на европейски фирми до производството в Русия. Путин обаче е застанал твърдо зад руската индустрия и най-вече зад държавния гигант Газпром и по време на последната среща между ЕС и Русия заяви директно, че страната му няма интерес от подписването на енергийна харта, тъй като няма да спечели нищо от нея. За информация: 30% от енергията и 44 % от ползвания в ЕС газ идват от Русия.

За Варшава обаче важен е не само гарантирания енергиен внос, но и отварянето на руския пазар за полските стоки. Москав забрани вноса на месо, зеленчуци и всякакви друти хранителни продукти от Полша с мотива, че били открити фалшифицирани сартификати. За Полша обаче това не е нищо друго освен наказателна акция на Москва заради полската солидарност с оранжевата револючия в Украйна от 2004-та година. Впрочем Русия вече реагира по подобен начин спрямо дурги неодубни й държави като Грузия, молдова и Украйна. В Москва естествено отхвърлят тази версия. Само че оттам така и не можаха да намерят убедителни аргументи за това, защото вината от Грузия и Молдова, които десетилетия наред бяха внасяни в Русия като деликатес, станаха изведнъж негодни за пиене. Дори и в проруски настроения Брюксел не останаха доволни от извъртанията на Кремъл по този въпрос.

Сегашния спор е само привкус за бъдещи сблъсъци вътре в ЕС. Необходимоста от енергийна сигурност, от една страна и от друга- желанието за солидарност с държава-член на ЕС, ще изсиква през идните години гъвкавост и компромиси между всички вътре в ЕС. Едно обаче е ясно от сега: прибързаното съгласие с все по-авторитарно управляваната Русия, изразяващо се чрез открито порицание спрямо демократична Полша, не е правилният път за разрешаване на дилемата.