Полша и архивите на комунистическата държавна сигурност

Главата на полската католическа църква кардинал Юзеф Глемп пледира да се изнесат публично имената на сътрудниците на разузнавателните служби от комунистическо време. ” Поляците имат правото да узнаят истината" , заяви Глемп пред полската католическа агенция. Според него обществеността трябва да знае кой и с какви методи е вършил доносничествата.Според кардинал Глемп списъкът с имена на доносници на държавна сигурност който вълнува от няколко дни духовете в Полша е стъпка в правилната посока. Публикуваният в Интернет списък съдържа 240 хиляди имена на лица работели като доносници или като нещатни сътрудниц на полската държавна сигурност. От така публикувания списък обаче не може да с разбере кой е извършител и кой е жертва.

Списъкът бе публикуван от бившия дисидент Бронислав Вилдщайн ,

доскоро редактор за консервативния вестник ” Жечпосполита.” Влдщйн се добра до имената чрез таен сътрудник на института за съхраняване на националната памет. Той заяви че така искал да ускори процеса за преосмисляне н комунистическото минало.Неговият шеф явно вижда нещата по-другояче. Вилдщайн бе уволнен от вестник ” Жечпосполита” с обосновката чче заменл журналистическата роля с ролята на политик. Преосмислянето на миналото е все още проблем в Полша. След промяната тогавашният министър-председател Тадеуш Мазовиецки формулира своето разрешение на проблема с думите , че ”под миналото трябвало да се тегли дебела черта.”Маазовечки се ръководеше от кредото на христянската етика , но също и от констатацята , че за разлика от ГДР , след падането на комунизма за оформянето на обществения си живот Полша можеше да разчита на собствени елити порад което трябвало да се предотвратява каквато и да било форма на самоизяждане. Според формулата на Мазовиецки кандидатте за държавен пост трябва да се подлагат на проверка като признанието за агентска дейност да остава без последици и да се санкционират само опитите за прикриването на такава дейност. Полският институт за съхраняване на националната памет бе създаден едва през 1998 година тъй като дотогава леви правителства се бяха против открването на такова учреждение. Поради липсата на достатъчно сътрудници в продължение на години на института се отказваше достъпът до архивите на държавна сигурност. Поради шумът около публикувания от Бронислав Вилдщайн списък правителството обеща сега че ще отпусне на института 500 хиляди евро за назначението на 40 архивари.