Положението на чеченските бежанци е трагично

Войната в Чечения прокуди множество хора от родните им места.. Откак официално беше обявен край на военните действия в Чечения, върху бежанците се оказва натиск да се завърнат в родината си. Там ги чака обаче твърде несигурна ситуация.

"Сваляха ни звезди от небето и обещаваха какво ли не" - казва една жена. Властите в Ингушетия с помощта на щедри обещания се опитват да принудат бежанците да се завърнат по родните им места. Обещанията са за дом , осигурена работа и достатъчно продоволствия. Само че много от тези надежди се оказват измамни. Алина, която преди 8 месеца се завръща от Ингушетия в Чечения, казва ,че и в Грозни проблемите си остават огромни:

Алина:

"Още преди две седмици, казаха,че искат да правят ремонт. Нищо не последва и помещенията тук просто се рушат. Ние сами събираме редовно по 20-30 рубли и се опитваме със собствени сили да ремонтираме най-необходимото. Нямаме нито баня, нито училище, само една единствена стая, в която можем да се мием. И работа нямаме. Всяко семейство има по пет- шест деца, които не могат даже и да играят навън, защото отпред непрекъснато пристигат камиони, разтоварващи смет. Боклуците са навсякъде и разнасят зарази и болести."

Помощните организации отдавна обръщаха внимание на проблемите. Въпреки това натискът на властите върху бежанците, да се завръщат по родните им места, продължава. През март и април бяха закрити два от последните три бежански лагера в Ингушетия. Според преценката на УНИЦЕФ има обаче близо 57 000 души без постоянно местожителство , които чергарстват из страната, препитавайки се от дребни кражби. А и завърналите се в Грозни са твърде далеч от нормална ситуация за живот. Те се чувстват като хора- втора класа - зависими от подаянията на правителството, казва Шамил Тангиев - представител на правозащитната организация "Мемориал" в Грозни:

Тангиев:

"След закриването на палатковите лагери в Ингушетия, вниманието на властите към бежанците значително отслабна. Свидетелство за това са днешните условия на живот там. Някои пратки с храни, така и никога не пристигнаха при тези, за които са били предназначени. Хуманитарните помощни организации подпомагат еднократно и то предимно пенсионери над 70 години, както и деца и инвалиди. Властите подтикнаха закриването на бежанските лагери, а сега отказват да подпомогнат хората в реинтеграцията им".

На практика, цялото чеченско население живее под екзистенцминимума и е зависимо от хуманитарна помощ от чужбина. Част от помощите , бежанците продават или разменят на пазара в Грозни срещу други стоки, защото - както казва една жена - само с ориз и бяло брашно - не можеш да осигуриш здравословна прехрана на децата и болните.