Положението на ромите в България

На улиците в ромския квартал в София асфалтът съществува само във въображението. Жалки парчетии от тухли, пръснати безредно, изпълняват ролята на пътна настилка; от калта се разнася ужасна миризма. За да установи човек роднинските връзки на живеещите тук семейства, е достатъчно да проследи нелегално прокараните електрокабели зад бараките. Понятието "инфраструктура" тук е също толкова непознато, колкото и "астрофизика", а "община" е едва ли не обидна дума.

Цялата сцена е като извадена от Третия свят, а действието се разиграва в квартала "Факултета" в българската столица. Подобни квартали има навсякъде в България, както и в съседна Румъния - и двете страни са членки на Европейския съюз от януари 2007 г. Поради настоящия икономически подем, довел включително до голямо търсене на работна ръка, проблемът с безработицата в двете страни на практика не съществува. Тендеция, която досега обаче заобикаля ромите. Вследствие на дискриминация, лошо образование и липса на професионална квалификация те са изключени от икономическите промени, подобрили живота на съгражданите им.

Промяна не може да се очаква

Точно обратното, повечето от 45-те хиляди жители на "Факултута" са безработни, но в България предпочитат да наемат по-скоро чужда работна ръка, отколкото да набират такава от ромското малцинство. Според официалните данни в България живеят 370 000 роми. Неправителствените организации смятат, че броят им е всъщност около 800 000, което представлява 10% от населението на страната.

През последните петнадесет години много роми са се изселили от бедните селски райони в градовете - с надеждя за по-добър живот. В градовете те живеят в западнали и пренаселени квартали, които са се превърнали в истински гета. Около 54% от ромите живеят в тези махали, три четвърти от тях остават завинаги в тях. Георги Кръстев, шеф на отдела за интеграция на ромите към министерството на труда и социалната политика признава, че България е изправена пред икономическо разделение с тежки последици: "Над 90% от безработните в страната са роми", казва той. Според данни на националния статитически институт 60% от ромите са безработни.

Нито едно от посткомунистическите правителства в България не е предприело досега наистина сериозни стъпки за подобряване на икономическото положение на ромите - било защото правителствата са били заети с проблемите на прехода, било от страх да се застъпят за правата на непопулярно малцинство. Брюксел настоява интеграцията на ромите в България и Румъния да бъде приоритетна задача; малцина обаче вярват, че това действително може да се осъществи с наличните финансови средства. Ромските общества в балканските страни, които се надяват да станат членки на Европейския съюз, наблюдават това развитие с огромен интерес.

Не само българските политици си затварят очите. Квартали като софийския "Факултет" се срещат и в Централна и Югоизточна Европа. В Унгария, например, където ромите съставят близо 8% от 10 милионното население, 50% от тях са безработни, докато средната безработица в страната е 7%. Подобно е положението и в Сърбия, където според официалния доклад за интеграцията на ромите от 2006 г. 60% от общо 300-та хиляди роми в страната живеят под границата на бедността. Процентът на безработните сред ромите е три пъти по-висок, отколкото този сред останалото население.

Корените на проблемите, свързани с ромите

са исторически, изтъква Румен Сечков, историк от Българската академия на науките и председател на иницативата Старт за алтернативни граждански инициативи. Първоначалното любопопитство, с което през 15 век се посрещат ромите, преселили се в Европа от индийския субконтинент, скоро се превръща в открита враждебност. Според него "отхвърлянето на ромите води началото си от тази епоха."

Много роми търсят убежище в европейските части на Османската империя. По време на Втората световна война, сочат историциете, в Централна и Източна Европа от нацистите и съюзниците им са избити половин милион роми. При комунистическата диктатура оцелелите роми са подложени на асимилация. В България ромският език е дискриминиран, а музиката на ромите е забранена. Със закон от 1957 г., според който всички граждани трябва да имат регистрация за постоянно местожителство, на номадския начин на живот на ромите официално е сложен край.

Успоредно с политическите и икономически промени в страните от бившия източен блок в началото на 90-те години ромите са признати за етническо малцинство. Тази стъпка е свързана с положителни политически промени. Същевременно обаче западат редица социални институции и това се отразява зле на положението на ромите. Пряка последица е задълбочаването на пропастта между тях и останалата част на обществото.

Дискриминация и отхвърляне

С присъединяването на България и Румъния числеността на ромското малцинство в Европейския съюз нарасна на близо 10 милиона. В новите страни членки на Евросъюза ромите продължават да са дискриминирани, презирани и отхвърляни. "Не казвам, че всички роми са опасни, но повечето наистина са", смята Антон Иванов. 22-годишният българин живее в квартала Красна поляна, разположен недалеч от "Факултета". През август тук са били тежко ранени петима мъже - група роми си отмъстили за побоя, нанесен преди това на ромски младеж.

Официално расистките мотиви на подобни инциденти са отричат, последните се квалифицират като ежедневни сбивания. След инцидент с пребит до смърт 17-годишен ромски младеж полицията окачествява случая като "сблъсък между младежки банди". Предубежденията към ромите са плодоносна почва за радикални елементи.

Преди присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз Европейската комисия постави като условие в двете страни да се наложи политика на стриктна нетърпимост спрямо расисма. Досега обаче не са осъществени действени промени и проявите на расизъм са тема, за която не се говори. Към това се прибява дълбоко вкоренено безразличие към положението на ромите. На този фон възприети от българските власти общоевропейски политически мерки като Десетилетието на ромите и Европейската година, посветена на равните шансове са просто като словесни халосни патрони.