Положението в Мианма

Знае се само, че пратеникът на ООН Ибрахим Гамбари е бил откаран незабавно в новата столица на страната Найпидау, на около 400 км северно от Янгон, бившия Рангун, където е центърът на бунта на будистките монаси. От средата на седмицата военната хунта ограничава все по-успешно протестите, като задържа монасите или ги затваря в манастирите им, и като барикадира центъра на Янгон. Хунтата контролира тотално информацията, изтичаща от Мианма – до такава степен, че не се знае дори дали и с кого се е срещнал пратеника на ООН в Найпидау.

Говорител на световната организация изрази загриженост за хода на мисията на Гамбари, която идва непосредствено след извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на жестокото потъпкване на протестите в Мианма. Загриженост изрази и представителят на американския Съвет за национална сигурност Гордън Джондроу. Той отправи призив към хунтата да позволи на Гамбари широк достъп до народа, включително до религиозни представители и до водачката на демократичните сили Сан Су Чи. Запланувано е когато се завърне в Янгон Гамбари да се срещне с намиращата се от 12 години насам под домашен арест Сан Су Чи.

Генералите в Мианма обикновено просто не обръщат внимание на протестите и натиска от чужбина. Този път обаче те се видяха принудени да отстъпят под въздействието на международното възмущение, последвало стрелбата по мирни демонстранти, и да допуснат в страната представителя на ООН. Жестокото смазване на протестите предизвика протести дори от Китай, единствената страна, която хунтата може донякъде да смята за свой съюзник, както и от АСЕАН, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, в която Мианма е член.

Държавните медии оповестиха възстановяването на мира и сигурността в страната, уверявайки, че армията и полицията действали много внимателно, използвайки минимум от силови средства. Подобни уверения получиха и чуждестранните дипломати в Найпидау.

По време на кулминацията на протестите в понеделник и вторник в центъра на Янгун, колоната на протестиращите се точеше повече от километър. Сега от тях са останали само няколкостотин души, които шумно проклинат армията и полицията. Сред тях почти не се забелязват монаси, онзи сектор на обществото, който предизвика тазседмичния взрив на национално недоволство. През 1988 армията потуши избухналия бунт, избивайки почти 3 хиляди души.