Политическа умора

Вацлав Хавел го каза по своя изискан начин: “Не обичам сблъсъци, конфликти, неприятности или пък омраза”, сподели той наскоро в едно интервю и добави: “Навремето през 1989-та година нямах фалшиви илюзии, но все пак вярвах в това, че нещата ще станат по-добри, от това, което виждам днес”. Разочарованието от стила и съдържанието на сегашната политика, на които Хавел дава израз, се усещат не само в Чехия, но и във всички останали страни от Централна и Източна Европа. Най-яркият пример за това е все по-малкото и по-малко участие в избори. Едва 42% от чехите дадоха гласа си в провелите се наскоро парламентарни и общински избори. Също толкова българи се включиха в президентските избори в неделя. А това означава, че дори не всеки втори гражданин на тези страни иска да се възползва от едно от най-ценните права на демокрацията, придобито след колапса на комунизма. Подобни цифри сочат и статистиките в други страни. Преди година по време на президентските и парламентарни избори в Полша към урните се отправиха едва 40, съответно 54% от гражданите на страната. Така на власт там дойдоха братята Качински. През юни в Словакия промените в управлението бяха резултат от гласувалите едва 54% словаци. Единственото изключение бяха унгарците. Две трети от тях се включиха в изборите през април, които този път преминаха в доста нажежена атмосфера. Рекорд по най-голяма незаинтересованост отбелязоха словаците по време на местните избори през декември 2005-та година, когато към урните се отправиха едва 11 процента от гражданите. Все пак в този случай би трябвало да се каже, че причина за малкото участие бяха прекалено сложните теми и липсата на информация в предизборната кампания.

Тези примери показват, че значителен брой посткомунистически страни имат един и същи проблем , произтичащ от общата резигнация на гражданите им пред бедността, корупционните скандали и ожесточените дразги между политиците. Българският вестник «Новинар» написа, че причините за «ужасно» малкото участие в президентските избори се крият в нарастващата политическа незаинтересованост, както и в силното отрицание на корумпирания политически елит. Според германския експерт по източноевропейски въпроси Каи Олаф Ланг в случая става дума за сбор от всички изброени причини плюс определено отрезвяване по повод на бъдещото членство в ЕС. Освен това Ланг посочва и нарастващото нетърпение в Източна Европа: след толкова много лишения хората най-после искат да берат плодовете на хваления в техните страни икономически растеж. Що се отнася до Словакия и Полша Каи Олаф Ланг е на мнение, че десните радикали и популисти не печелят от малкото участие в изборите. Все още неизследван обаче е въпросът, доколко процесите на посткомунистическа трансформация в Източна Европа, включително и в бившата ГДР, карат гражданите да обръщат гръб на политиката.