Политическата тема по екраните на филмовия фестивал “Берлинале”

“Добрият германец” на световноизвестния режисьор Стивън Содерберг и други два филма на кинозведи, проявяващи се като режисьори: “Добрият пастир” на Роберт де Ниро и “Писма от Иво Джима” на Клийнт Истууд напълниха кинозалите с публика още в началото на фестивала и привлякоха стотици фенове, журналисти, фотографи

Разбира се, че Берлинале е бил винаги фестивал на звездите и обикновено по време на пресконференциите слес прожекциите на американските филми, преобладават въпроси от рода на “Какво прави една кинозвезда в Берлин?”. Кейт Бланшет, една от най-известните киноактриси задоволи с охота журналистическото любопитство:

За последно бях тук в Берлин с най-голямата ми дъщеря, която тогава беше на едва седем седмици. Този път смятам да посетя музея на Холокоста...

заяви Кейт Бланшет. Случайно или не, отговорът й за разходките из Берлин всъщност засегна една от основните теми на тазгодишния фестивал, който винаги е бил фестивал на политическото кино. Този път на фокус е точно темата за националсоциализма и неговите последици в световен мащаб.

Действието във филма “Добрият германец” на Стивън Содерберг се развива в Берлин малко след Втората световна война. Джордж Клуни е американски репортер, който среща в разрушения от бомбардировките град бившата си любима, чиято роля се играе от Кейт Бланшет. Филмът разказва за започващата Студена война и за стремежа на руснаците и американците да заловят онези германски учени, от които могат да получат най-новите изследвания в ракетостроенето. Содерберг казва, че се е спрял съвсем съзнателно на темата за годините след Втората световна война:

За самата война има толкова много хубави филми и аз нямах усещането, че мога да добавя още нещо съществено към тях. Не знаех нищо за времето след войната, за започващата Студена война и за преследването на германски ракетостроители и това беше една от причините, да се спра на този сценарий, каза Содерберг по време на пресконференцията след първата прожекция на филма му.

И когато на следващия ден Роберт де Ниро показа филма си “Добрият пастир”, някои журналисти имаха чувството, че двамата със Содерберг се бяха уговорили да казват едно и също:

Темата за Студната война ме привлича неимоверно. Самият аз съм израстнал в тези години. Често съм бил в Берлин, включително и в източната му част. Изобщо темата за тайните служби привлича хората извънредно силно. Ще спомена само Джеймс Бонд. Аз обаче предпочетох реалистичния подход, исках всичко да звучи много реалистично, казва де Ниро за втората си режисьорска изява с филма “Добрият пастир”.

В рамките на три часа се разказва за първите години от създаването на ЦРУ. Това е една история за шпионаж и контрашпионаж, за вяра и достоверност. Мат Демон игре глваната роля- млад чиновник, който в годините след войната в Берлин, се запознава с млада преводачка.

И двата амерински филма са блестящи като режисура, като автентично актьорска игра и като декор. И двата филма обаче носят една особена характеристика на големите холивудски продукции: перфектни, но някак си бездушевни.

Далеч от перфектността е германският филм “Фалшификатори” на родения във Виена режисьор Щефан Родовитцки. Той разказва невероятната, но действителна история на Адолф Бургер. Той заедно с десетки други попада в онези специални бараки на концлагера Захсенхаузен, където нацистите организират огромна кция за фалшифициране на британски и американски банкноти. Само по този начин концлагеристите – фалшификатори, графици и банкови чиновници успяват да се спасят въпреки еврейския си произход.

Така с първите няколко филма “Берлинале” показа една от основните си характеристики: интересът към политическата тема от близкото минало.