Показен процес срещу български медици в Либия

Ако съдиите потвърдят решението на по-долната инстанция, пет български медицински сестри и един палестински лекар ги очаква смъртна присъда: те заразили преднамерено с вируса на спин над 400 либийски деца в една болница в Бенгази; повече от 40 от тях междувременно починаха.

Мъченическият път на обвиняемите започна през 1998, когато либийското списание “Ла” разкри станалото в детската болница. Покъртителните разкази на родителите предизвикаха истински скандал в строго контролираното царство на Муамар Кадафи. Като първа мярка бе спряно излизането на списанието, позволило си да се конкурира с държавната пропаганда. Въпреки че под съмнение за организираното разпространение на вируса на спин бяха също филипински, полски и един унгарски медик, съдът повдигна обвинения само срещу пет български медицински сестри, един български и един палестински лекар. Деветима либийски лекари бяха по-късно оневинени. Явно българите се превърнаха в изкупителна жертва за скандала в Бенгази. По поръчение на ЦРУ и израелската тайна служба Мосад те заразили малките си пациенти – гласеше абсурдното обвинение.

Делото прерастна в политически процес – пише “Шпигел”. Свидетелски показания бяха изтръгнати с изтезания, защитата нямаше никакъв достъп до необходимата информация. Пренебрегнати бяха показанията на реномираните микробиолози професор Виторио Колици от Италия и професор Люк Монтание от Франция, които прегледаха над 200 от заразените деца и установиха, че вирусът е проникнал в болницата поне половин година преди пристигането на българския медицински персонал – вероятно посредством някоя заразено дете.

Ако съдът беше признал това свидетелство, това щеше да бъде вода в мелницата на опозицията, която е особено силна тъкмо в Бенгази. Противниците на режима отдавна обръщат внимание на недостатъчните медицински грижи в своята страна, на липсата на модерно оборудване и хигиена.

Дълго време българското правителство не виждаше причина за притеснение – се казва по-нататък в статията на списание “Шпигел”, - тъй като междувременно Кадафи се отрече от тероризма и пое курс на сближение със Запада. Освен това София не искаше заради петте си сънароднички да рискува добрите си икономически отношения с Триполи; не само защото либийският владетел беше ценен клиент на българската военна индустрия, но и защото по онова време в Либия работеха 25 000 българи.

Толкова по-голям бе шокът, когато през май 2004 съдът наложи смъртни присъди. Западните дипромати в Триполи смятат, че по този начин Кадафи преследва две цели: на първо място твърдата присъда цели да успокои възмущението сред населението, а на второ тя несъмнено е акт на отмъщение срещу София заради нейната нова, проамериканска външна политика.

Междувременно България започна широка политическа кампания за спасяване на медицинските сестри. През май президентът Първанов отиде в Либия, за да преговаря на място с Кадафи – и можа лично да се убеди как работи държавната пропаганда: самолетът му бе принуден да кръжи продължително над Бенгази докато родителите на заразените деца се събраха на демонстрация пред детската болница, където те посрещнаха българския президент с явно дирижирани от държавата протести.

Върховният съд в Триполи има три възможности: той може да потвърди смъртните присъди, да ги отмени или отново да отложи решението. Има прецеденти и за трите случая, но най-вероятно е съдиите да застанат зад присъдата на колегите си от Бенгази – смята “Шпигел”. Списанието цитира западен дипломат според когото това нямало да бъде най-лошото решение, тъй като тогава щял да се сложи край на делото и да се отвори терен за политически преговори.

Има сигнали, че Кадафи ще се намеси в случая. Революционният лидер изглежда е проумял, че стратегията на изкупителната жертва застрашава новото му сближение със Запада. Наскоро либийският външен министър осведомил българския си колега, че Триполи иска колкото се може по-скорошно приключване на случая. Либийският шеф дипломат спекулирал и относно “ислямски” изход от кризата чрез плащането на “кръвен данък”. Размерът на обезщетението е въпрос на договаряне – но не и принципът: плащаш или умираш.

Както изглежда София се опитва да удовлетвори поне част от финансовите искания по линията на различни помощни инициативи на ЕС. По българска инициатива Брюксел и Триполи подписаха през септември споразумение за откриването до март идната година в Бенгази на специална клиника за лечение на деца, заразени от спин. Същевременно група либийски лекари бяха на Запад на специализация за лечението на спин.

Дали всичко това ще спаси шестимата осъдени на смърт? Синът на Кадафи, Саиф ал-Ислам, признал, че “Либия също носи вина за избухването на епидемията от спин”. Той уж признал също и обвиненията за изтезания на обвиняемите. От своя страна президентът Първанов предвидливо си осигури подкрепа – отбелязва “Шпигел”. Той отиде във Вашингтон и изложи случая пред президента Буш. Американският президент, както твърди Първанов, казал само: “Искам да бъдат освободени”.