Петролът е от стратегическо значение и за политическото развитие в света

Ден след ден, саботажи от всякакъв вид причиняват съществени загуби на петролните пазари, които се изчисляват на близо един милион барела дневно. Търсенето на петрол е огромно и почти непроменливо при малка възможност за складиране на резервни обеми. В резултат на всичко това, според някои преценки, добиването на един барел петрол се оскъпява с около 20 долара. Хората на бин Ладен никога не са криели, че тяхното дело включва не само религиозната война, но и икономическата – до “обезкървяване на врага”. Най-лесното нещо е, да се прицелват в ахилесовата му пета – добиването и снабдяването с петрол. Това започна в Саудитска Арабия и днес достига кулминационната си точка в Ирак. Откак американците окупираха Багдад преди две и половина години, станаха поне 300 нападения над петролопроводи, рафинерии и други съоръжения не само в Ирак, но и в Чечения, Пакистан, Индия, Русия, Азербайджан и Нигерия. Щом като най-модерният ракетен кръстосвач на американците ЮЕсЕс Коул замалко да бъде изцяло потопен през 2000-та година и то само от двама мъже в надуваема лодка, очевидно е ,че сигурността на големите петролни танкери към Европа и Далечния Изток е твърде уязвима както в открито море, така и в техните подходи към пристанищата. Също така ясно е, че товарните и застрахователни такси ще растат, а нуждата от военна охрана ще се увеличава. Държавите-производителки на петрол от ОПЕК гледат на развитието на цените с твърде смесени чувства, защото високите цени стимулират заместващите енергийни източници. ОПЕК в повечето случаи е негласен съюзник на Запада, но тъкмо с това привлича атаките на младите гневни ислямисти. Петролът тече в едната посока, петродоларите – в обратната. Това подсилва властта на производителите на петрол, някои от които са свързани с терора покрай това, че са принудени да му плащат високи откупи.

Ексцесите в цените на петрола през 1973/74 и 1979/82 година бяха стимулирани от страните-производителки и предизвикаха политически кризи в Западна Европа. Обратно - спадналата цена на петрола през 1983 година доведе Съветския Съюз до агония.
От три години насам търсенето на петрол расте, разпалвано най-вече от нуждите на Далечния Изток и Индия, цената на течното злато расте обаче още по-бързо. Най-важният фактор е , че Китай е не само голям потребител и купувач, но и инвестира в технически съоръжения, предприятия и политически приятелства. Това има стратегически последствия. 70-те милиарда долара от Шанхай, които потичат към строежа на петролодобивни съоръжения в Иран, ще направят почти невъзможна задачата на Запада да спре иранската атомна програма.

Затова повечето държави в света днес отново се сещат за атомните си електроцентрали, а германците мечтаят за икономиката в “следпетролния период”. Докато преди се казваше “Икономиката е от съдбоносна роля, днес спокойно може да се твърди, че петролът е от съдбоносна роля.”