Петер Хандке на погребението на Милошевич

Големи имена липсваха – било от чужбина, било от страната, чието правителство отказа да устрои държавно погребение на покойния югославски президент. Сред следващите ковчега с тленните останки на Милошевич бяха обаче бившият министър на правосъдието на САЩ Рамзи Кларк и известният австрийски писател Петер Хандке.

Кларк, който оглавяваше министерството на правосъдието при президента Джонсън през 60-те години и който бе защитник на иракския диктатор Садам Хюсеин, бе един от ораторите на огромния траурен митинг в центъра на Белград. Подемайки една позната тема, той обвини Запада, че умишлено свалил Милошевич, защото искал да разпокъса Югославия. “Слободан Милошевич се противопостави, отказа да се подчини, но бе победен и откаран в Хага, окован във вериги” – заяви Кларк. “Историята ще докаже правотата му” – добави той на фона на одобрителните възгласи и аплодисменти на тълпата.

Писателят Хандке говори на втория митинг, състоял се в Пожаревац, родния град на Милошевич, където последният бе погребан. Той каза, че Милошевич защитавал сръбския народ “и затова се различава от мнозинството в света”. Хандке заяви, че се чувствал “близък” с покойния югославски ръководител и затова бил щастлив, че днес е в Сърбия. Той добави, че не знае истината, но “слуша, гледа и чувства”. В интервю за един белградски вестник той обвинява сръбското правителство, че не е организирало държавно погребение за покойния.

63-годишният Хандке винаги се е застъпвал за Милошевич, а преди две години го посети в хагския затвор. С есето си “Зимно пътуване до Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия”, публикувано през 1996, той предизвика скандал, защото окачестви сърбите като истинските жертви на гражданската война.

Представителят по въпросите на човешките права на германското правителство Гюнтер Нооке разкритикува остро изявленията на Хандке в Сърбия. “Мога само да осъдя думите му, че се чувствал щастлив сред тези хора” – казва Нооке в интервю за вестник “Берлинер Цайтунг”. В същия вестник писателят Райнхард Мор отбелязва, че вместо да признае, че се е заблудил, Хандке упорито отстоява съзаклятническата си теория за Сърбия като жертва на западната агресия.