Пеевски: "Харесвам ги, не мога да се отрека от тях"

„Аз също ги чета, харесвам ги, не мога да се отрека от тях. Те са на нивото, което импонира на широка част от българското общество. Те са на нивото, което допада и на самия мен“. Думите са на най-обсъждания българин в последните години. Произнесени са преди почти две години, когато пред КТБ имаше опашки, а Делян Пеевски и майка му току-що се бяха отървали от вестниците си. Поне на хартия.

Последвалото изсветляване на Пеевски и влизането му в редица бизнеси тъкмо бе набрало скорост, когато някой дръпна ръчната спирачка и младият депутат, следовател, издател, както и контраразузнавач №1 в продължение на два дни, започна отново да преминава в зоната на здрача.

Скоро може да се наложи отново да заменим израза „медиите на Пеевски“ с „медиите, свързвани с Пеевски“, но ще говорим за едно и също нещо – мрежа от икономически неефективни издания, с непрозрачно финансиране, често с неизвестна собственост, неспазващи никакви етични правила и използвани като бухалки срещу неудобните в политиката, бизнеса, медиите и съдебната система, както и като близалки за удобните. Тази система е толкова добре смазана, че винаги ще се намери кой да плаща за услугите ѝ. А търпимостта на широката публика към подобни издания е толкова грижливо и настъпателно отгледана, че всеки ще може да изиграе Пеевски. Стига да има някой лев.

Да уволниш майка си

Прегрупирането във и около фирмите на Пеевски достигна до момента, в който съсобственичката на вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Борба“ - майката на Пеевски Ирена Кръстева - бе освободена от поста на изпълнителен директор на „Балканска медийна компания“, която притежава издателя на тези вестници – фирмата „Нова българска медийна група холдинг“. По същото време другият съсобственик – синът ѝ Делян Пеевски - обяви, че се отказва от разрешената му от антимонополната комисия сделка за придобиване на телевизия „Канал 3“. Разбира се, и този път посоченият мотив е „медийната атака“ срещу него – същата „атака“, заради която Пеевски се отказа от придобиването на затворения торов гигант „Химко“ и заради която златната кокошка „Булгартабак“ затвори най-голямата си фабрика.

Истинските причини за всички тези маневри засега остават неизвестни в своята цялост. Сигурното е, че изтеглянето на Делян Пеевски изоставя „сирачета“ редица медии, които разчитаха на различно по вид финансиране – необезпечени кредити през фирми бушони от бившата КТБ, протекция за прехвърлянето на задължения, насочване на поток от рекламни приходи, както вероятно и други явни и скрити форми. На този фон дойде и новината за решение, с което Софийският районен съд осъжда един от вестниците на семейство Пеевски за неверни твърдения, че граждански активисти плащали за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Съдът е преценил, че „авторът на публикацията не може да докаже твърденията си, а те са направени с цел уронване на престижа на двамата споменати“. (Антоанета Цонева и Асен Генов – б.а.)

Това ли е краят?

Съвкупността от всички тези новини може лесно да породи наивни надежди, че наблюдаваме началото на края на медиите-бухалки. Разработената от Делян Пеевски медийна машина обаче не е задължителна и неизменна част от модела #Кой – т.е. отнемане на властта на институциите от различните власти и управляване на порциите от едно гише. Дори и да има нов #Кой, дори и да има нови #Кои, смазаната медийна машина не върви в комплект с тази титла и личният принос на майка и син не е за пренебрегване. Ако някои казваха за кабинета „Орешарски“, че е на Пеевски, то по същия начин почти 20 години по-рано много хора казваха, че кабинетът „Беров“ е на Мултигруп. Покойният Илия Павлов обаче имаше друго виждане за начина, по който да управлява медийно влияние. И след него не остана подобна империя. Затова личните заслуги на Пеевски към изграждането на системата от медии-бухалки трябва да бъдат признати - „Харесвам ги, не мога да се отрека от тях“.

Системата обаче бе толкова добре разработена, че вече живее собствен живот и активно се използва от статуквото в различни сфери. Всеки, който печели от близостта си с властта и има какво да губи от някакви реформи, с удоволствие използва медиите-бухалки. Примерите за това са всекидневни. Търпимостта към подобни издания също е пред очите ни – политици охотно дават интервюта за тях, някои рекламодатели не виждат проблем да поставят марката си редом до кафяви заглавия, а немалка част от публиката не се гнуси да потребява такъв продукт. Тази среда е силно окуражителна за медии-бухалки – винаги ще се намери кой да плаща и изтеглянето на Пеевски няма да ни е достатъчно.