Паскал Лами - новият генерален директор на Световната търговска организация

Генералният директор всъщност не е нищо повече от посредник между често противоположните интереси на 148-те държави-членки на Световната търговска организация. И наред с важността коя е личността на поста, роля игаят познанията, ангажиментът, интегритетът и произтичащият от тях авторитет. Именно по тези причини изборът на Паскал Лами е добър – в продължение на четири години той бе отговорникът на Европейската комисия по въпросите на търговията, той познава Световната търговска организация по-добре от мнозина други, пък и всички от Организацията го познават като опитен и почтен преговарящ, който се застъпва ангажирано не само за интересите на европейските индустриални държави, но и също така – за развиващите се страни.

Инициативата “Всичко, но не и бедност”, с която Европейският съюз се стреми да даде на развиващите се страни безмитен и неограничен достъп до европейския пазар – най-големия в световен мащаб, се дължи не на последно място на влиянието на Паскал Лами в Европейската комисия. В кръга на индустриалните държави той успешно защитаваше бедните страни, подпомагайки ги при осигуряването на медикаменти срещу СПИН, малария и туберкулоза. Същевременно – в качеството си на еврокомисар по търговията – Лами активно застъпваше тезата, че стартиралите през 2001-ва година в Доха преговори за следваща либерализация на световната търговия ще донесат значителни предимства на развиващите се страни.

Междувременно те се сдобиха с повече самочувствие и вече са наясно – под ръководството на Бразилия, Индия и Китай – как да прокарват своите интереси. Времената, в които индустриалните държави диктуваха правилата, са отдавна в миналото, а компромисите са необходими не само от гледна точка на взаимните интереси, а и поради това, че в Световната търговска организация важи принципът на единодушието. Именно от тази гледна точка е необходимо преговорите да се водят от целенасочена и уравновесена личност – което ще е бъдещата основна задача на Паскал Лами. Неговите предшественици се провалиха в тази област – преговорите по либерализацията на пазарите за селскостопанска продукция в световен мащаб, както и на пазарите за услуги се заплетоха точно така, както и усилията за следващи намалявания на митата за индустриалните държави.

За да се задвижат преговорите отново ще е необходимо полагането на значителни усилия. В случай, че това се окаже възможно, се очертава масов подем в благосъстоянието, който експертите на Световната банка изчисляват на 500 млрд долара за следващите десет години. Големите държави-износителки като Германия ще спечелят от това особено много, но също така – и развиващите се страни, тъй като правилата за презграничната търговия ще бъдат променени в тяхна полза. В името на тази цел, обаче, е задължително индустриалните държави да сложат край на своите аграрни субсидии, които възлизат на над 200 млрд долара годишно и които правят невъзможен достъпа на продуктите на развиващите се държави до пазарите. Именно покрай този конфликт засече последната конференция на Световната търговска организация в мексиканския град Канкун.

Но Паскал Лами ще има ангажименти съвсем не само в тази посока – самата Световна търговска организация има нужда от качествено посредничество. Някои части от обществеността на север и на юг се явяват нейни противници, дори я посрещат с открита омраза, тъй като я смятат отговорна за бедността и мъката на множество хора в Третия свят. Това може да е преувеличено или погрешно, но големите демонстрации по време на конференциите на Световната търговска организация показват как се приема от хората Организацията, която обсъжда търговските привилегии при затворени врати. Лами трябва да си направи съответните изводи и да прикани противниците на организацията към диалог. Предимствата на свободната търговия чрез отварянето на пазарите и отмяната на митата са неоспорими. Същевременно е недвусмислено ясно, че предиствата съвсем не са разпределени равномерно – индустриалните държави имат най-голяма полза от либерализацията на търговията, което показва колко важно е преговорите от Доха действително да се задвижат и да постигнат осигуряването на повече възможности за развиващите се страни.