Парламентът и правителствената криза
28 юли 2005�ава ще стане ясно дали е избрано следващото правителство на страната. Коментар от Еми Барух
Преди няколко години известният в Латинска Америка политически коментатор Давид Консевик каза по повод встъпването на Лула на поста президент на Бразилия следната реплика:
В условията на глобализма властта е като цигулката – взима се с лявата ръка, но се свири с дясната.
Същата фраза, без да се цитира авторът й, бе произнесена в пленарната зала на българския парламент на втория ден от началото на обсъжданията на проекто-кабинета Станишев.
Тази метафора трябваше да обобщи както опасенията за икономическата насоченост на кабинета, така и надеждите, че тази лабилна коалиция би могла да съблюдава законите на пазарната икономика и логиката на модерното държавно управление.
Един много труден парламент.
Едно рисково правителство.
Една еклектично сглобена програма.
Това прогнозираха повечето от народните представители, които взеха думата в пленарната зала.
И наистина, резултатът след края на изборния ден -
120 «за» и 119 «против» избирането на Сергей Станишев за министър председател, както и второто гласуване за състава на кабинета не предполагат лесна и безпроблемна работа на този кабинет.
Причините за пропуснатите възможности, както и анализът на онова, което можеше, но не се случи, ще бъдат много пъти повтаряни, въпреки че от това вече няма никакъв смисъл.
Не бе осъществена тройна коалиция – и причината за това според мнозина коментатори е в прекомерната намеса на президента Георги Първанов в предварителните разговори между първите три политически сили.
Личностни и партийни съображения надделяха над една разумна процедура, при която водещото трябваше да са националните интереси на страната, а не схеми и сметки, свързани с приоритети от съвършено друг порядък.
Сергей Станишев е може би първият кандидат за премиер, който произнесе програмната си реч в първия неуспешен ден, натоварен с напразни очаквания, при отсъствието на всички опозиционни сили, пред малцинство народни представители само от двете парламентарни групи, заявили волята си да съставят кабинет.
Още преди да положи клетва като министър-председател на Станишев му се наложи да изслуша какви грешки вече е допуснал:
На първо място - неуспех да състави широка коалиция, на второ място, неумение да се наложи над онези членове на Висшия съвет на БСП, които отказаха да приемат идеята за надпартиен министър-председател; на трето място – неспособност да изгради лостове, които да му позволяват да има сигурен контрол над опитния в политическите комбинации коалиционен партньор ДПС.
Както бе отбелязано от всички международни информационни агенции, новият български кабинет ще е несигурен и неговата енергия ще бъде преди всичко насочена в борбата за оцеляване.
Впрочем, при известния на всички изборен резултат, другата възможна комбинация - обединение на десните сили, едва ли би довела да по-голяма стабилност.
Разделителната линия в 40-ия български парламент постави на кантар както по-нататъшните законодателни реформи, които Брюксел очаква от България, така и успешното изпълнение на поетите ангажименти, свързани с пълноправното членство на страната в Европейския съюз. До ранни зори казусът структура и състав на парламента не беше решен. А от тук нататък ще има все по-сложни за решаване казуси.
От днес можем да прогнозираме със съжаление, че Европейската перспектива пред страната е най-вероятно да бъде отложена поне с една година.