Панелните блокове - кулисите на комунизма

В Източна Европа почти всеки голям град е обрамчен от панелни блокове. Те изглеждат ужасно – кулисите на комунизма. Но техните обитатели са се научили да живеят в тях. Гостуването в един софийски панелен блок с констатации за страната като цяло е тема на следващата статия:

Отгоре “Надежда” изглежда сива, “Младост” още повече. В безоблачните дни панелните блокове могат да се видят още при кацането в града. Чужденците редовно отбелязват колко са ужасни, колко са мръсни и безутешни. Историята, разказана от Елдар Рязанов във филма “Ирония на съдбата”, би могла да се разиграе почти навсякъде из бившия източен блок. Както разказва художничката Елка Гьорев, първоначално тя често мислела за този филм. Адресът й е един и същ от 26 години – Младост 3, блок 329, вход 6, етаж 6, апартамент 169, София, България. Преди това е живяла в центъра на столицата, на улица с име – за разлика от улиците в четирите части на квартал “Младост”. В началото тя често плачела – всичко било толкова грамадно и чуждо. Губела се редовно, а до града можело да се отиде само с един автобус – 105.

Заселили се в новия квартал с майка си и дъщеря си, по-късно майката починала, дъщерята пораснала и заживяла отделно. Г-жа Гьорева живее сега сама, но – архитектите са се погрижили за противосредство за самотата – винаги се чува какво правят съседите. Понякога те се сменят, при което трябва отново да се привиква – към новите шумове, а старите може да липсват. Много, почти всичко в София се е променило през последните 15 години, само шумовете са си останали същите.

Холът на госпожа Гьорева е оформен от самата нея в стила на селска къща – за каквато винаги е мечтала. И която най-вероятно ще си остане мечта. Домакинята казва, че междувременно е станало обичайно да се намират недостатъци на новия живот, и това е право на хората. Но те не бива да забравят какъв е бил старият живот: “Това бе живот, който не бих искала да изживея отново” – казва Гьорева. Според нея хората съжаляват за старото време не защото са комунисти, а защото тогава са били млади. Гьорева си спомня с носталгия най-вече периода след падането на Тодор Живков през ноември 1989-та година – когато хората са правили разлика между доброто и лошото, но за съжаление твърде бързо отново са се отказали от това. А днес са твърде уморени. Гьорева се радва на присъединяването на България към ЕС, но според нея е голяма грешка това, че Брюксел не е осветлил повече миналото на страната. “Комунистите не бива да се омаловажават – те причиниха много злини на хората” – казва художничката.

/муз/

В съседния вход живее Стефан Лазаров, шофьор на автобус 3051 чийто маршрут е между гарата и Младост 3. Трябва да бъде изминат за 98 минути, но от няколко години насам това не е възможно – задръстванията стават все по-големи. Лазаров възлага надеждите си за облекчение на движението на строящото се метро, разчита, че и в България ще се оформят специални ленти за автобусите, които да са забранени за коли. Това е голямата му надежда, свързана с Европейския съюз. Със или без специални ленти – семейството вече не иска да емигрира, за разлика от намеренията през 90-те години. “Тогава искахме да напуснем България, мислейки за децата си” – казва г-жа Лазарова, чиито родители са заминали и живеят отдавна в Съединените щати. По нейните думи в последните години нещата са тръгнали напред, отново има оптимизъм. Синът учи за електротехник, дъщерята иска да следва фармация. Вероятно и двамата ще намерят лесно работа. “Хората са станали по-уверени. Повечето се страхуват най-вече от това, че с присъединяването към ЕС и в България ще стане толкова скъпо, колкото на запад” – обяснява Лазарова, а мъжът й допълва, че животът и сега не е евтин.

/муз/

В същия блок живее и гастроентероложката д-р Николова, бивша служителка на правителствената болница, сега – пенсионерка. Тя е на мнението, че най-трудни са били годините непосредствено след края на диктатурата през 1989-та година. “Тогава никой не можеше да си представи, че старата държава постепенно ще се разпадне изцяло” – казва Николова. Изведнъж всичко старо отпада, а за някои свободата и демокрацията пораждат нови страхове – вече не от милицията, например, но от безработицата. Липсваше и ориентация – припомня си лекарката. Пенсията й от около 145 евро е висока за българските стандарти, стига за ежедневните нужди. Тя е доволна и, че живее в Младост – въздухът бил по-добър, отколкото в центъра, а и наоколо живеят приятни хора – лекари, юристи, журналисти, инженери. Според Николова проблемът на комунизма бил и в погрешната изходна точка – не е вярно, че хората се раждат еднакви, те имат различни способности и мечти.